— Защо не са решили да я ремонтират като другите сгради наоколо? — попита Наш. — Този квартал стана луксозен. Ние няма да живеем тук със заплатите си на ченгета, това е сигурно, по дяволите.
Портър кимна към "Мълифакс".
— Вълшебният ти телефон може ли да ни каже какво има вътре в сградата?
— Аз мога да ви кажа какво няма вътре — Убиецът "Четирите маймуни" — отвърна Наш. — Защото в момента той си почива удобно в моргата. — Погледът му обходи улицата. — Това ме води до въпроса за десет хиляди долара. Защо чакаме екипа на специалните части? Щом няма убиец, това означава, че няма кой да стреля по нас.
Портър повдигна рамене.
— Заповед на капитана.
— Той каза ли, че иска пръв да влезе екипът на специалните части?
— Капитанът мисли, че това е капан. Да остави учебника ей така… Това не е характерно за убиеца. Нещо не се връзва.
— А ти какво мислиш?
— Не знам какво да мисля.
— Вижте нещо. — Уотсън даде телефона си на Портър. Прозорецът на търсачката беше отворен на страница от "Уикипедия". — Оттук са въртели контрабандата на алкохол. Под тези сгради има тайни тунели.
— Той може да ги е използвал, за да идва тук, без да го види някой.
Зад тях спря зелена хонда сивик. Клеър Нортън слезе от нея, наведе се и притича до стъклото на доджа от страната на Наш. Той го смъкна.
— Видяхте ли нещо? — попита тя и кимна към сградата.
— Нищо. Тишина и спокойствие.
— Ами белият седан?
Портър беше забелязал колата, когато пристигнаха. Последен модел буик с красива лепенка на задната лява броня.
— Няма следа от шофьора.
Уотсън взе телефона си от Портър.
— Мислиш ли, че убиецът е използвал тунелите?
— Тунелите за контрабанда на алкохол ли? — Клеър огледа околните сгради. — Преди няколко години работих по случай за трафик на хора в Ист Сайд и извършителите използваха старите тунели, за да се придвижват. Чух, че навремето телефонната компания ги е разширила, за да прокара кабели и дори е направила релсова система там долу. Можели да стигнат от реката почти до центъра на града, без да се покажат на дневна светлина. Някои тунели са достатъчно големи, за да мине камион — обясни тя. — Може да обиколиш целия град, ако знаеш пътя. Там долу е адски студено. Няколко кина в центъра все още използват вентилационни шахти, за да вкарват студен въздух да охлаждат салоните.
— Може ли да се стигне дотук от парк "А. Монтгомъри Уорд"?
— Разбирам накъде биеш, Сам, но се съмнявам — каза Наш. — Той е отвлякъл Емъри с кола. Ако се е опитал да се спусне в някой отводнителен канал с момичето, мисля, че все някой щеше да го спре.
Клеър завъртя очи.
— Много са го видели.
Портър продължи да разсъждава на глас:
— И така, той я отвлича с кола. Къде отива? Парк "А. Монтгомъри Уорд" е на по-малко от една пряка от Северния ръкав на река Чикаго. Може ли да се влезе оттам с кола в системата от тунели?
Уотсън отново тракаше на телефона си.
— Предполагам, че може, но не мога да намеря подробни снимки. Има логика, нали? Строителите сигурно са искали да има достъп до всеки главен воден път. Той може да е изчезнал с момичето под земята и да я е донесъл тук без никакъв риск да го видят дори ако е вървял пеша.
— Възможно е да е пренесъл всичките си жертви по този начин — добави Наш.
— Тогава Емъри може да е тук — тихо каза Клеър.
— Да — съгласи се Портър.
Тъмносин микробус с надпис "Водопроводни услуги Томлисън", изрисуван с яркожълти букви, пресече кръстовището и спря точно зад седана.
— Това нашите момчета ли са? — попита Портър.
— Да. Решиха да не се набиват на очи. — Телефонът на Клеър иззвъня. Тя го извади от джоба си и отговори на обаждането: — Прието, влизате след три минути. — Клеър отново се обърна към Наш и Портър: — Готови ли сте за действие? Ще влезем след тях. Те ще проверят сградата и ние ще ги последваме след още три минути.
Наш посочи с палец към задната седалка:
— Ами той?
Портър погледна Уотсън в огледалото за обратно виждане.
— Не носиш оръжие, нали?
Уотсън поклати глава.
— Не, детектив.
— А случайно да носиш бронежилетка?
Политиката на Управлението забраняваше да се влиза без бронежилетка на местопрестъпление, където може да има престрелка.
— Не ни раздават в моя отдел.