— Тръгвайте! — заповяда Портър и хукна по посока на стрелбата.
Клеър и Наш побягнаха след него, следвайки подскачащия лъч на фенерчето. Портър се движеше бързо към звука. Имаше чувството, че мухълът го задушава. Стигнаха до счупен товарен асансьор и стъпала, водещи наляво и надолу. Оттам се извисиха гласове. Без да се колебаят, тримата бързо се спуснаха по стълбите, прескачайки по две стъпала наведнъж, като отбягваха боклуците и отломките и внимаваха да не се подхлъзнат.
— Какво е това, мамка му? — извика някой.
— Откъде идват?
— Не мога да разбера!
— Дръпни се!
— Не, почакай!
Яркочервена светлина обля входа в основата на стълбите. Някой беше изстрелял сигнална ракета. Портър присви очи срещу силната светлина и насочи пистолета си към тавана. Нямаше да рискува неволно да произведе изстрел.
— Разпръскват се! — чу се отдолу.
— Запали още една. Ей там, в ъгъла!
Наш сграбчи Портър за рамото, дръпна го няколко крачки назад и извика:
— Еспиноза? Ние сме детективи Наш, Нортън и Портър. На стълбите сме. Не стреляйте!
— Почакайте, детективи! — отговори Еспиноза.
— Чисто! — извика някой друг.
— Шибаните неща са навсякъде!
Още една сигнална ракета изсвистя силно, пламна и тупна в основата на стълбите.
Изтърчаха най-малко пет-шест плъха. Крачетата им изприпкаха върху обувките на Портър и Наш. Клеър изпищя.
— Мамка му! — изкрещя Наш и отскочи назад към стената.
Портър се втренчи ужасен, когато изскочиха още шест плъха
— Добре. Може да слезете. Само стойте в светлината — каза им Еспиноза.
— Не съм… — започна Наш.
Клеър го сръга.
— По-живо, бебчо.
Те се озоваха в голям сутерен, който, изглежда, се простираше по цялата дължина на сградата. Осветени от червени сигнални ракети, бетонният под и стените от червени тухли продължаваха, докъдето стигаше погледът на Портър. Подът беше отрупан с боклуци — кашони, хартии, кутии от газирани напитки и…
— Не бях виждал толкова много плъхове — каза Портър, вперил очи в земята отвъд обсега на сигналната ракета. Подът трептеше и се движеше. Жив килим от гризачи, които пълзяха един върху друг в опит да избягат от светлината, само че нямаше къде да отидат. Малки нокти тракаха по бетона и се впиваха в гърбовете на други плъхове, докато търчаха назад.
— Казах ви да чакате навън — намръщи се Еспиноза. — Поне докато разбера с какво си имаме работа тук долу.
— Имаме работа с проклета масова напаст на вредители — изръмжа друг член на екипа на специалните сили и после хвърли още една сигнална ракета навътре в задната част на стаята.
— Ако ги хвърляш там, плъховете ще дойдат насам. Трябва да ги принудим да отстъпят.
— Накъде?
— Стреляш по плъхове, а? — попита Портър.
— Беше Броган, шибан идиот.
— Хей!
— Проклетите гадини са навсякъде. Сигурно са хиляди — каза Еспиноза и изрита един от ботуша си. Плъхът полетя във въздуха и се блъсна в отсрещната стена, а после се отърси и хукна към далечния ъгъл на стаята.
Наш стоеше абсолютно неподвижно, с пребледняло лице, докато плъховете тичаха около краката им в сляпа паника с оголени жълтеникави зъбки.
Клеър им разказа за тунелите и предположи, че плъховете вероятно са се вмъкнали в подземието през тях.
Еспиноза кимна и натисна бутон на радиопредавателя на рамото си.
— Проверете стените по периметъра. Търсим вход за тунелите.
— Не е необходимо да търсим — каза Портър, докато гледаше плъховете, които прекосяваха пода и се стрелкаха из боклуците. — Само трябва да проследим тях.
— Очите му се насочиха към далечния ъгъл. Плъховете не тичаха хаотично, а се отправяха като поток в онази посока, река от мръсотия и болести. — Бихте ли ми дали сигнална ракета? — попита той.
Еспиноза извади една от колана си и му я даде. Портър издърпа капачката, запали ракетата и я запрати към задната част на помещението. Металната кутия описа дъга и тупна на двайсетина метра от тях.
— Еха! Много надалеч хвърляш, детектив! — възкликна Еспиноза.
Портър хукна след сигналната ракета.
Въпреки че се бяха отдалечили от пламъка, плъховете бягаха към едно определено място — затворена врата с малка дупка в долния десен ъгъл, но достатъчно голяма, за да се промъкнат. И те правеха точно това. Един по един се шмугваха в пролуката.
Портър понечи да отвори вратата, но Еспиноза сграбчи ръката му.
— Дръпни се, детектив. Трябва да проверим това помещение. — Гласът му беше тих, едва доловим.
Портър кимна и се отмести встрани.
Еспиноза даде знак със свободната си ръка, показвайки на двама командоси да застанат от двете страни на вратата. После се дръпна три метра назад, насочи оръжието си към входа и отброи с пръсти до три. На нула единият командос ритна вратата и се спусна вътре, придвижвайки се бързо и приведен наляво. Друг член на екипа насочи оръжието си над него, обходи стаята с дулото и след това последва партньора си. След тях влязоха още двама мъже.