— Чисто! — чу се приглушен и далечен вик.
— Чисто! — разнесе се друг.
Насочил оръжието си, Еспиноза бързо изчезна в мрака. Миг по-късно вътре пламна яркият блясък на червена сигнална ракета.
— Портър, ела тук! — извика Еспиноза.
Портър погледна Наш и Клеър и после мина през вратата, отбягвайки плъховете, които търчаха в краката му. В тази стая беше по-студено и влажно, отколкото в останалата част на сутерена, и миришеше на мухъл и гнило. Той веднага позна миризмата, противният сладникав мирис на гниеща плът. Портър запуши с ръка носа и устата си в опит да блокира вонята, но не успя.
Петимата командоси стояха пред него, приковали очи в нещо.
— Всички да излязат — заповяда Портър, едва поемайки си дъх.
Еспиноза се обърна, готов да възрази, но после размисли. Върна се през разбитата врата и направи знак на хората си да го последват. Портър пристъпи по-навътре в стаята.
Покрай стените и на пода бяха наредени стотици свещи, повечето изгорели до купчинки восък. Няколкото останали мъждукаха с бледа светлина в немощен танц срещу яркия блясък на сигналната ракета.
Портър изпита желание да угаси и ракетата, и свещите.
Искаше да угаси светлината и мястото отново да потъне в мрак.
Не искаше да гледа.
Нищо от това.
В средата на стаята лежеше преобърната стара болнична количка с носилка. Металните й тръби бяха покрити с тъмночервени петна ръжда.
Под количката беше прикован с белезници за рамката гол труп, който лакомо гризяха хиляди плъхове.
Купчина кости с оръфана плът.
35
Госпожа Картър сигурно беше разбрала правилата, защото този път не изпищя, когато извадих кърпата от устата й. Не изруга. Ако в съзнанието й се носеха мисли на омраза, тя ги запази за себе си. Погледна ме с уморени очи и каза:
— Жадна съм.
Доближих портокаловия сок до напуканите й устни, наклоних чашата така, че вече топлата течност да напълни устата и после й дадох възможност да преглътне.
— Още, моля.
Дадох й още. Госпожа Картър изпи всичкия сок и аз оставих чашата до походното легло.
— Банан или "Чириос"?
Тя въздъхна дълбоко.
— Трябва да ме пуснеш.
— Знам, че сухите "Чириос" не изглеждат много апетитни, но гарантирам, че са вкусни. Малките овални овесени ядки са чудесно лакомство, може би едно от любимите ми. — Изкушавах се да изям малко, но тя се нуждаеше от храна. Щях да се възнаградя с една купа, когато се върна горе.
Госпожа Картър се наведе към мен. Почувствах топлия й дъх върху лицето си.
— Майка ти и баща ти ще ме убият. Разбираш го, нали? Това ли искаш? Не съм ти направила нищо лошо.
Винаги съм била добра с теб. Дори ти позволих да ме видиш… Сещаш се, там при езерото. Това беше специален момент между теб и мен. Нещо само за теб. Ако ме пуснеш, обещавам, че ще има още много такива моменти. Ще ти дам всичко, което поискаш. Ще направя неща, които не знае никое момиче на твоите години. Трябва само да ме пуснеш.
— Банан или "Чириос"? — повторих.
— Моля те.
— Добре, тогава банан. — Обелих банана и го поднесох към устата й. Клепачите й потрепнаха, а после тя се наведе и отхапа от банана. — Казах ви, че е хубав.
— Ти си добър — рече госпожа Картър. — Ти си добро момче и знам, че няма да позволиш да ми се случи нещо лошо, нали?
Бутнах банана към устата й.
— Трябва да ядете.
Тя отхапа още едно парче, този път по-бавно от предишния. Червените й устни се плъзнаха по банана и се задържаха за момент, преди да се отдръпнат.
36
Еспиноза и екипът му се изнизаха през вратата и Портър пристъпи по-навътре в стаята.
— Наш, Клеър, вземете фенерче и елате тук! — извика той през рамо.
Портър коленичи до трупа и плесна с ръце с всичката сила, която успя да събере. Силният пукот отекна в помещението и прогони плъховете от тялото. Портър отново плесна с ръце и още два плъха изтърчаха да търсят убежище. Дланите му се зачервиха и го заболяха, но той плесна още веднъж, и изскочи още един плъх. От стиснатите му зъби висяха парченца плът. Приличаха на части от ухо.