По отсрещната стена затанцува лъч бяла светлина. Портър се обърна и видя, че зад него стои Наш, който беше закрил уста с ръкава на якето си.
— Мили Боже! — промълви той.
— Дай ми го — рече Портър и посочи фенерчето.
Наш протегна ръка и му го даде, без да отмества крака от земята.
— По дяволите! — закашля се Клеър и закри с ръка устата си. — Емъри ли е това?
— Клеър, върни се горе и кажи на Уотсън да повика криминалистите и да дойде тук. Да доведат и съдебния лекар.
— Слушам — отговори тя и се отправи обратно по пътя, по който бяха дошли.
— Брайън, не е необходимо да стоиш тук. Разбирам те.
Партньорът му поклати глава.
— Ще се оправя… Дай ми минутка.
Портър насочи лъча на фенерчето към трупа.
Около бледата купчина, притисната между количката и бетонния под, жужаха мухи. Портър се наведе към главата и забеляза фрактура на черепа на около половин сантиметър под линията на косата. Кожата около фрактурата беше изгризана. По всяка вероятност раната бе кървяла и миризмата беше привлякла плъховете.
— Мисля, че човекът е паднал от количката и е разбил главата си. Не е ясно колко време е лежал тук.
Наш посочи по-надолу.
— Дясната ръка е прикована с белезници за количката. Мисля, че жертвата е съборила количката върху себе си, когато е паднала. Нашето момиче ли е?
Портър придвижи фенерчето надолу и нагоре по трупа, а после отново го доближи до главата.
— Не. Този човек има къса кестенява коса. Мисля, че е по-възрастен. Виждам прошарени кичури и дълбоки бръчки от онова, което е останало от брадичката. Емъри е много по-млада и косата й е по-тъмна.
— Жена ли е?
— Трудно е да се каже. Помогни ми да преобърнем тялото.
Изпод левия крак на трупа изскочи още един плъх и хукна към вратата.
— Копелета… — Наш отскочи назад.
Портър завъртя очи и му даде фенерчето.
— Аз ще го направя. Дръж това и осветявай ръцете ми.
Наш взе фенерчето и го насочи.
— Съжалявам. Проклетото нещо ме стресна, това е всичко.
— Не си ли имал домашен любимец хамстер или песчанка като малък? Те не са по-различни, само малко по-големи.
— Те ядат боклуци и разнасят повече болести от Кардашиян на Сирни заговезни — отвърна Наш. — Ухапе ли те някой от тези дребни шибаняци, ще прекараш остатъка от нощта в спешното отделение и ще те дупчат с инжекции против бяс в корема. Не, благодаря.
— В ръката — каза Портър, бръкна в джоба си и извади зелени латексови ръкавици.
— Какво?
— Инжекциите против бяс. Вече не ги бият в корема, а в горната част на ръката.
— О, какъв напредък.
— И плъховете обикновено не разнасят бяс. В Съединените щати няма нито един регистриран случай на бяс в резултат от ухапване на плъх. Това е мит. Кара ни да се чувстваме по-добре, че ги избиваме. Представяш ли си колко мръсен ще бъде този град, ако няма плъхове, които да изяждат боклуците ни? Хората са истинската напаст, ако питаш мен. Хората правят такива неща. — Портър се беше втренчил в трупа. — Искам да повдигнеш количката, докато аз преобръщам тялото. Отиди от другата страна.
— Не съм предполагал, че си симпатизант на плъховете. — Наш пъхна фенерчето под мишницата си и надяна ръкавици, а после заобиколи трупа и хвана рамката на количката. — На три?
— На три.
Портър отброи. Наш повдигна количката, а Портър хвана рамото на трупа с лявата си ръка и крака му с дясната и го дръпна към себе си. Застаряващият му гръб се възпротиви на движението с остра болка, която се стрелна надолу по бедрото му. Трупът издаде противен джвакащ звук, когато се отдели от бетонния под. Миризмата веднага се вдигна във вълна от смрад, сладникава и същевременно кисела, на гнило и влага. Трупът падна по гръб и Портър видя, че половината корем липсва. На мястото на червата и лигавицата на стомаха имаше само голяма кухина, розови и лигави разтопени тлъстини, гъмжащи от личинки.
Наш дръпна количката настрана, като едва не улучи главата на Портър, когато пусна рамката на земята, и се преви на две. Остатъците от полусмления "Кит-Кат" се изплискаха върху стената от сгуробетон. Фенерчето се обърна заедно с него и Портър благодари за момента на тъмнина. Нуждаеше се от тези секунди, за да се подготви, преди да погледне отново.
Наш се изправи, обърна се и се опита да се извини, но Портър махна с ръка.
— Дай ми фенерчето.