Наш кимна и му го даде, а после избърса уста с ръкава на якето си.
Лъчът на фенерчето бавно обходи трупа, от онова, което беше останало от лицето до пръстите на краката, и после обратно.
— Мъж, вероятно на петдесет и няколко години.
— Боже, как разбра?
Плъховете бяха изяли гениталиите. По-голямата част от плътта беше оглозгана и бяха останали кости, сухожилия и празни пространства там, където някога е била. Цветът беше странен, смесица от тъмнозелено, бяло и кафеникаво. Между пластовете се гърчеха личинки и бавно поглъщаха остатъците от пиршеството на плъховете.
— Изяли са очите — отбеляза Наш.
Портър отново насочи фенерчето към главата. Плъховете бяха изяли много повече, отколкото само очите. Бялото на зрителния нерв в средата и липсата на клепачи придаваха на мъртвеца вид на анимационен герой.
— Малкото сираче Ани от старите комикси.
— От колко време мислиш, че е тук?
Портър въздъхна и съжали в момента, в който противният въздух нахлу в белите му дробове.
— Няколко дни, най-малко. Мисля, че е бил жив най-малко два дни, преди да умре.
— Защо?
Портър посочи врата на мъртвия мъж.
— Виждаш ли наболата брада? Най-малко на два дни. Косата му е къса, добре поддържана. Дори е оскубал веждите си. Такъв мъж се бръсне веднъж, понякога два пъти дневно. Този човек не се е бръснал от два-три дни. Сигурен съм, че съдебният лекар ще ни каже с по-голяма точност.
— Имаш ли някаква представа каква е причината за смъртта?
Портър отново обходи трупа с лъча на фенерчето.
— Няма видими рани. Може би е наръган с нож в областта на корема. Там плъховете, изглежда, са нанесли най-големи поражения.
— Първо са се насочили към кръвта от раната, например травмата на главата.
— Аха.
Наш пристъпи крачка по-близо и посочи лявата ръка на жертвата.
— Какво е това?
Портър проследи погледа му. Пръстите бяха свити в юмрук и стискаха нещо. Той протегна ръка и се опита да ги разтвори.
— Вкочаняване?
— Вече е преминало. Плъховете са гризали пръстите и кръвта ги е слепила. Подръж го пак. — Портър отново даде фенерчето на Наш, използва двете си ръце и успя да разтвори пръстите на мъртвеца. В шепата на жертвата имаше лист лъскава хартия, дълга дванайсет-тринайсет сантиметра и навита като ръчно направена цигара. Портър взе дебелия лист и внимателно го разгърна. — Брошура.
— За какво? — попита Наш.
Портър повдигна пъстроцветната брошура към светлината.
Наш се наведе по-близо и прочете на глас:
— Жилищен комплекс "Мурингс Лейксайд", "Строителство на недвижими имоти Талбът". Парцелът край езерото, където се съчетава животът на яхта и крайградски клуб.
— Фирмата за недвижими имоти на Талбът?
— Или строителната му фирма, или вероятно и двете. — Наш взе брошурата. — Виждал съм реклами на това място. Събориха с булдозери десетки складове и индустриални съоръжения на езерото, сгради като тази, и ги замениха с къщи масово производство. Къщите са огромни и луксозни, но нямаш собственост върху земя. Това е безумие. Ако имаш парите да си позволиш жилище над водата, защо ще искаш да живееш над съседа си? Имам приятел, който работи на пристанището, и той каза, че водните парцели идват с доковете, но не ги пресушават достатъчно дълбоко, и там не можеш да вкараш нещо по-голямо от количка за багаж. Ако искаш да докараш по-голяма лодка, те карат да платиш абсурдна такса, за да отидеш по-надълбоко. Това обаче не върши кой знае каква работа, освен ако и съседите ти не направят същото. Наносите нахлуват веднага. След две години трябва да правиш всичко наново.
Портър принуди умореното си тяло да се изправи. Коленете му изпукаха от усилието.
— Трябва да излезем навън и да се обадим на Хозман. У4М е взел на прицел Талбът поради някаква причина. Сигурно е свързана със строителната му дейност.
— Може би има нещо съмнително в счетоводството му?
— Големи проекти като този? Може да е какво ли не. Настъпваш много хора по мазола, когато осъществяваш голям проект с недвижими имоти.
— Портър?
Двамата се обърнаха. На входа стоеше Еспиноза.
— Хората ми намериха тунела, за който споменахте. Отворът е бил закован с дъски, но наскоро някой ги е разбил и го е закрил с няколко щайги. Тунелът се отделя от подземното помещение и води на север. Ако не ви трябвам тук, ще взема екипа и ще тръгна по него да видя накъде води.
Портър искаше да излезе навън. Помещението, трупът, плъховете, всичко в тази касапница го караше да изпитва клаустрофобия.
— Наш, изчакай тук съдебния лекар. Повикай Уотсън да обработи местопрестъплението. Аз отивам с екипа на Еспиноза. Ще се върна, когато разберем накъде води тунелът. — Той се обърна към водача на командосите: — Да тръгваме.