Портър бръкна в джоба си и уви пръсти около мобилния си телефон. Искаше да се обади на Хедър. Да чуе гласа й.
Свързахте се с телефона на Хедър Портър. Тъй като това е гласова поща, по всяка вероятност съм видяла името ви изписано на екрана и съм решила, че не желая да говоря с вас…
— Трябва да отида там — заяви той. Гласът му прозвуча като на малко момче. Гласът, който имаше, когато беше дете и когато нямаше злини, и предстояха само хубави неща и живот.
— Знам — отговори капитан Долтън. — Вече им казах да те очакват.
В окото на Портър бликна сълза и той бързо я избърса, а после пъхна в джоба си треперещата си ръка.
Долтън забеляза това и се усмихна загрижено.
— Може би някой трябва да те закара.
Портър отвори уста да възрази, но после размисли. Не искаше да откъсва Наш или Клеър от разследването, не и точно сега.
— Ще помоля Уотсън да ме закара.
Капитанът погледна към стаята и кимна.
— Задържали са го за обира снощи, но не са му казали, че са открили съвпадение с пистолета му. Обясних какво е положението ти и те се съгласиха да изчакат, докато отидеш там. Обещах, че само ще наблюдаваш. Стой от другата страна на еднопосочното огледало и ги остави да си свършат работата. Те ще изкопчат самопризнания от хлапака.
— Слушам, капитане.
Долтън сложи ръка на рамото му.
— Съжалявам, че преживяваш това, искрено съжалявам.
— Благодаря, капитане.
Долтън въздъхна, кимна и тръгна към вратата на командния център.
— Наш! Къде е последният ти доклад, по дяволите? Десетина репортери къмпингуват пред кабинета ми. Трябва да заситя тези кучета с малко късчета.
Наш повдигна рамене.
— Ти ни каза да си отидем вкъщи и да си починем. Нямах време за доклади. Добре си дошъл да поседиш тук, докато разпределяме задачите.
Долтън спря на вратата и се обърна.
— Портър?
— Да?
— Остави резервното си оръжие в колата. Не искам да запишат, че си носил оръжие. Ще го регистрират и на очната ставка.
Портър кимна.
— Слушам, капитане.
Клеър приключи с разговора по телефона и се приближи.
— Хозман може да е попаднал на нещо. Иска да се качим горе.
— Отидете двамата с Наш. Аз трябва да се погрижа за нещо в Петдесет и първи участък. Ще взема и Уотсън…
— Ще ме оставиш сама с онзи неандерталец?
Очите на Портър се насълзиха и той се извърна.
Клеър погледна капитана.
— О… Добре — тихо каза тя. — Само… обади ми се, ако се нуждаеш от нещо.
Портър се усмихна насила и кимна.
— Благодаря, Клерче-меченце.
Тя го ощипа по ръката.
— Не започвай и ти. И двамата сте задници.
Портър й намигна и подаде глава в командния център.
— Уотсън? Хайде да отидем за часовника.
1. Кали Тремъл, 20 г., 15 март 2009
2. Ел Бортън, 23 г., 2 април 2010
3. Мелиса Люмакс, 18 г., 24 юни 2011
4. Сюзан Деворо, 26 г., 3 май 2012
5. Барбара Макинли, 17 г., 18 април 2013 (единствената блондинка)
6. Алисън Крамър, 19 г., 9 ноември 2013
7. Джоуди Блумингтън, 22 г., 13 май 2014
Емъри Конърс, 15 г., 3 ноември 2014
Излязла да тича, 18:03 ч. вчера
ТАЙЛЪР МЕЙДЪРС
Гаджето на Емъри
АРТЪР ТАЛБЪТ
финанси?
Трупът, намерен в сградата на "Издателство "Мълифакс" (собственост на Талбът), идентифициран като Гюнтер Хърбърт, главен изпълнителен директор на "Предприемаческа дейност Талбът"
Нещо гнило в жилищен комплекс "Мурингс" (собственост на Талбът)
Н. БЪРОУ
Икономка? Гледачка? По малко и от двете. Частна учителка
ВЕЩИ, НАМЕРЕНИ В У4М
Скъпи обувки — "Джон Лобс"/$1500 чифтът — № 44/ Неизвестният заподозрян носи № 42 — с отпечатъци на Талбът
Евтин костюм
Мека шапка
75 цента в дребни монети (две по двайсет и пет, две по десет и една от пет цента)
Джобен часовник
Касова бележка от химическо чистене (№ 54873) — Клоз проучва химическите чистения
Умиращ от рак на стомаха — лекарства: октреотид, трастузумаб, оксикодон, лоразепам