Хозман се ухили.
— Нещо по-добро. Талбът завел дело срещу градската управа. Адвокатите му твърдели, че контрабандните питейни заведения са построени без разрешително и че не само е незаконно да бъдат запазени, но и градската управа е длъжна или да ги обнови по съвременните изисквания, или да ги събори.
Клеър подсвирна:
— Еха! И как реагирал Градският съвет?
— Не били доволни и предприели контраудар. На другия ден спрели строежа на два небостъргача, които Талбът изграждал в центъра на града, единият с офиси, а другият — жилищна сграда. Очевидно се е намесил някой, който подал сигнал, че фирмата на Талбът използва нестандартен бетон. Анализирали материала и се оказало вярно. В сместа имало твърде много пясък или нещо друго. Все още се опитвам да проуча детайлите. Сградата с офиси е на четирийсет и три етажа и струва шестстотин осемдесет и осем милиона долара, а жилищната кула е шейсет и четири етажа и с цена близо един милиард.
— И какво означава това? Талбът трябва да ги разруши и да започне наново? — попита Наш.
Клеър разглеждаше снимката на сградата с офиси, която беше разпечатал Хозман.
— Мислиш ли, че градската управа е знаела за лошия бетон през цялото време и е завела съдебното дело само за да отмъсти?
Хозман вдигна ръце.
— Не знам.
— Ние видяхме къщи в "Мурингс", затова трябва да са постигнали някакво споразумение, нали? — подчерта Наш. — Искам да кажа, че сградите ги няма, заменени са с луксозни еднофамилни къщи, затова някой си е затворил очите.
Хозман посочи друга ведомост.
— Ами, това е загадката. Открих, че близо четири милиона долара са напуснали сметките на Талбът през май и не успях да проследя получателя. Скоро след това обаче строителството в "Мурингс" започва отново и градската управа разрешава на Талбът да продължи с двата небостъргача, като одобрява много скъпо модерно укрепване.
— Тогава Талбът е подкупил някой градски големец?
— И аз мисля така. И всички съдебни дела са били прекратени.
Наш се намръщи.
— Не съм финансов анализатор, но нищо от това не ми звучи като схема "Понци". Струва ми се, че един богаташ използва богатството си, за да стане още по-богат.
— Не точно да стане по-богат — отвърна Хозман, докато ровеше в купчините листове. Намери листа, който търсеше, и го даде на Наш.
Той го погледна и му го върна.
— Не съм финансов анализатор, забрави ли?
Хозман завъртя очи.
— Талбът има шестнайсет мащабни проекта, които се осъществяват в момента, всичко от жилищни сгради, магазини, жилищни блокове и луксозни офиси. На всичките им остават няколко месеца до завършването и смучат пари, особено кулите със структурни проблеми. Веднага щом надушили проблема, поддръжниците му започнали да се отдръпват. През последния месец Талбът е платил повече от триста милиона. Той дължи още сто и осемдесет милиона през следващите две седмици и доколкото разбирам, ги няма. Талбът, изглежда, използва парите, които постъпват от нови инвеститори, за да плаща на старите, и се опитва да взима нови заеми за разходите по строителството.
— Добре, схема "Понци" — съгласи се Наш.
— Тогава каква е…
Клеър сложи ръка на устата му.
— За да бъде схема "Понци", Талбът трябва да измоли средства за фалшив проект и да използва постъпленията, за да плати на инвеститорите на другите проекти.
— Това ни връща към "Мурингс". — Хозман извади копие на брошурата, която бяха намерили при трупа на Гюнтер Хърбърт, главния изпълнителен директор на холдингите на Талбът.
— Това място е фалшиво.
— Но той строи там — подчерта Наш.
— Видели сте къщи в първия етап на строителство, общо шест, никоя от които все още не е продадена. Реалният проблем е вторият етап. Талбът продава парцели, бъдещи домове и дори дялове от луксозен крайградски клуб за голф, който ще бъде завършен през есента догодина. Обадих се на Тери Хеншоу от отдел "Финансови престъпления" на ФБР и той каза, че наблюдават Талбът от няколко месеца. Той пренасочва парите от втория етап чрез серия подсметки в чужбина и после ги, връща под чадъра на "Предприемаческа дейност Талбът", за да плаща на инвеститори от други проекти.
Клеър размаха пръст.
— Това все още не е схема "Понци". Може и да не е етично, но щом корпорацията му притежава всичките тези проекти и те са законни, Талбът вероятно си е покрил задника с някакъв дребен шрифт в договорите.
Хозман бавно се завъртя в кръг със стола си. На устните му играеше усмивка.
— Щеше да си права, но открих още нещо.
— Какво?