— Начукай си го, ненормалнико! — изтърси госпожа Картър, която пак се задъхваше. Изваждането на кърпата беше добър ход. Тя сигурно вече щеше да е припаднала, ако татко я беше оставил в устата й. — Моля те, махни го от мен — добави тя, докато по лицето й се стичаха сълзи. — Отговорих на шибания ти въпрос, затова махни го.
— Езикът, скъпа моя, внимавай какво говориш.
— Ще направя каквото искаш. Ще ти кажа всичко, само моля те…
Плъхът я захапа и тя изпищя ужасяващо. Този път гризачът не се поколеба. За разлика от първото захапване, което беше само проучващо, това беше мотивирано от глад. Татко беше прав — зверчето обичаше месо. Плъхът отхапа късче с големина пет-шест милиметра от корема на госпожа Картър. Втренчих се със страхопочитание, докато мястото първо стана розово, после червено и накрая се изпълни с кръв.
— Оооо! — изтананика баща ми. — Сега вече играта започна.
Госпожа Картър вкопчи ръце в походното легло. Кокалчетата на пръстите й побеляха, докато дърпаше рамката. Тя всмукна глътка въздух. Бях чувал израза изпъкнали очи, но до този момент не бях виждал такова нещо. Очите й наистина бяха изпъкнали, сякаш щяха да изхвърчат от главата й.
И после татко забеляза чашата вода.
— Шампионе, гледай. — Той наклони чашата и изля няколко капчици вода върху купата. Водата потече отстрани и образува локвичка там, където пластмасата се срещаше с кожата на госпожа Картър. След по-малко от секунда плъхът надуши водата, скочи от срещуположната страна на похлупака и бутна с муцуна ръба на купата. Не можа обаче да достигне водата, защото баща ми беше залепил с тиксо купата. Това, изглежда, раздразни гризача, който започна да рови. Мъничките му криви нокти разрязаха корема на госпожа Картър, без да обръщат внимание на писъците й. А тя пищеше пронизително. Мислех, че ухапването е лошо, но…
Татко разроши косата ми.
— Забавно е, нали? — попита той и после отново се обърна към госпожа Картър. — Виж, Лиза, знам, че тя ходи в дома ти, понякога стои там часове наред и се връща вкъщи, воняща на секс. Идва си у дома, смърдяща от мръсотията на секс и ми се усмихва, сякаш всичко е наред и не е направила нищо лошо. Е, и двамата знаем, че това не е вярно, нали? Мисля, че и двамата знаем какво става. Когато тя го уби, не е било за да защити теб, а за да се опита да защити себе си. Прав ли съм?
Мисля, че госпожа Картър не го чу. Тя си поемаше дъх на дълги, бавни глътки, като издаваше мляскащи звуци, когато въздухът се смесеше със сълзите и сополите, които задръстваха гърлото й. Очите й бяха приковани в тавана. Вече не виждаше мен или татко.
— Мисля, че изпада в шок — рекох.
Плъхът беше престанал да дращи, но беше направил бъркотия. С изключение на последното ухапване, раните не бяха дълбоки, но бяха много. Областта около водата беше осеяна с драскотини — малки белези, сякаш някой беше разрязвал корема й с бръснарско ножче. Баща ми отлепи тиксото и блъсна настрана купата, която заедно с плъха излетя в мазето.
— Проклет гризач… Беше твърде далеч от… — измърмори той, грабна чашата и плисна водата върху лицето на госпожа Картър. Задъханото поемане на въздух спря. Тя ни погледна гневно и изпищя.
Баща ми я зашлеви. Разтворената му длан остави яркочервена следа върху лицето й. Госпожа Картър млъкна. Тялото й трепереше от силни спазми.
— О, я стига! Не беше толкова лошо. — Татко избърса кръвта с хартиения плик. — Виждаш ли? Само малка драскотина. Нищо тревожно. — Той отново се наведе над нея и доближи устни до ухото й. — Ако исках да те нараня наистина сериозно, щях да направя много по-лоши неща. Веднъж отрязах плътта до костите на пръстите на един човек. Започнах от средата и после изрязах тънки малки ивици. Отне ми близо един час, докато приключа с първия пръст. Човекът едва не изпадна в шок в първите минути, но му инжектирах адреналин. Това не само че го свести, но и усили болката.
Татко погали опакото на ръката на госпожа Картър. Тя се дръпна, опъвайки белезниците.
— Знаеш ли, че в човешката ръка има двайсет и седем кости? Някои големи, други малки. Но всичките се чупят. Не съм сигурен дали онзи човек беше в състояние да чувства много на този етап, тъй като изрязах повечето му плът, тъкан и сухожилия, но квичеше като прасе. Обзалагам се, че ако го направя с теб, ако изрежа плътта от пръстите ти един по един, ти бързо ще ми кажеш истината, нали? — Той прокара пръсти по опакото на ръката й, обиколи в кръг китката й и после я стисна. — Обзалагам се, че ако разрежа правилно, ако започна тук и стигна дотук, заобиколя дорзалното разклонение тук, при улнарния нерв, ще изхлузя кожата ти като мокра ръкавица. Трябва да внимавам да не пробия някоя вена, но мисля, че ще мога да го направя. — Баща ми се обърна към мен: — Какво ще кажеш, шампионе? Да опитаме ли?