Выбрать главу

Клеър повдигна рамене.

— Чакаме съдебният лекар да определи причината за смъртта, но съм убедена, че Гюнтер Хърбърт не се е самоубил. Позната ли ви е сградата на "Мълифакс" на брега, господин Талбът?

Фишман вдигна ръка и направи знак на клиента си да мълчи.

— Защо?

Наш се наведе към тях.

— Защото вашият главен изпълнителен директор хранеше плъховете в мазето.

Талбът пребледня.

— Те ли са… направили това?

Фишман го стрелна с поглед и се обърна към Наш:

— Фирмата на господин Талбът купи сградата от общината. Ако изобщо е ходил там, и не твърдя, че е ходил, това е било само за да прецени стойността на постройката.

— Вярно ли е, господин Талбът? — попита Клеър.

— Казах ви вече — изрева адвокатът.

— Предпочитам да го чуя от клиента ви.

Талбът се обърна към Фишман. Адвокатът се замисли и после кимна.

— Ходих там с Гюнтер преди няколко месеца. Както каза Луис, мислехме да я купим, както и още няколко други сгради в квартала. Градският съвет я беше определил за събаряне. Искахме да преценим дали постройката може да бъде спасена и превърната в мансарди или е по-добре да оставим Градският съвет да я разруши и да купим земята — обясни Талбът.

— Сещате ли се за някаква причина той пак да отиде там сам?

— Убиецът с маймуните ли го е направил?

— Не отговорихте на въпроса ми, господин Талбът.

— И да е ходил там, не съм му казвал. Отишъл е по собствена инициатива.

— Убиецът с маймуните ли е бил? — повтори Фишман въпроса на клиента си.

Клеър повдигна рамене.

— Може би да, може би не.

— Какво означава това?

— Означава, че клиентът ви може да е имал причини да иска главния си изпълнителен директор вън от играта. И дъщеря ви също — отговори Наш.

Талбът отвори широко уста от изумление.

— Това е абсурдно! Защо бих искал…

— Защо държахте скрита Емъри през всичкото това време, господин Талбът? — прекъсна го Клеър.

Фишман вдигна ръка.

— Не отговаряй, Артър.

Клеър забеляза, че адвокатът заряза по-неофициалното Арти от предишния ден, за което беше споменал Портър.

— Не съм я държал скрита — отвърна Талбът, поглеждайки гневно адвоката си. — На Емъри й беше трудно да се съвземе и да продължи по-нататък след смъртта на майка й. Реших, че ще е най-добре да не се привързва към мен. Аз съм непрекъснато в медиите.

Репортерите щяха да сложат снимката й на първата страница във всеки жълт вестник. "Извънбрачно дете на милиардер" и така нататък. Щяха да я преследват из целия град и да я тормозят при всяка възможност. Защо да я подлагам на този цирк? Достатъчно лошо е, че Карнеги трябва да търпи всичко това. Исках да дам на Емъри шанс за нормален живот. Да получи добро образование, да си създаде семейство, да бъде самостоятелна, без добавеното напрежение на моята сянка. — Той погледна Клеър в очите. — Най-важното обаче е, че ако Емъри искаше съществуването й да стане публично достояние, незабавно щях да я подкрепя. По дяволите последиците за мен. Имате ли деца, детектив?

— Не.

— Тогава не очаквам, че ще разберете. Когато имаш деца, животът престава да бъде за теб и става изцяло за тях. Бих направил всичко за децата си. Веднъж говорих за това с госпожица Бъроу и тя ми зададе един елементарен въпрос: "Ако Емъри стои по средата на улицата и всеки момент ще я блъсне кола, би ли пожертвал живота си, за да спасиш нейния?" Без колебание знаех, че отговорът е "да". Когато тя ми зададе същия въпрос за съпругата ми, установих, че се колебая. Това беше много показателно за мен. Не можеш да обичаш друг колкото детето си, включително себе си. И би направи абсолютно всичко, за да го защитиш.

— Защо според вас би я отвлякъл някой? — попита Клеър.

Фишман присви очи.

— Не искате ли да кажете защо би я отвлякъл Убиецът с маймуните?

— Добре. — Клеър повдигна рамене. — Защо Убиецът с маймуните би отвлякъл извънбрачната ви дъщеря?

Талбът се изчерви, но отговори спокойно:

— Вие сте детективът. Защо не ми кажете?

Клеър сложи ръка върху бялата кутия.

— Ако сме научили нещо за Убиеца с маймуните през годините, това е, че той не прави нищо без цел или без да има предвид ясен ендшпил. Взел ви е на прицел, защото смята, че сте направили нещо нередно, нещо достойно за наказание. И вместо да наранява вас, отвлича дъщеря ви. Странното е, че е похитил дъщеря, за която не е чувал никой; някой напълно изолиран от империята Талбът, а не наследницата на фамилията Талбът. Другата ви дъщеря, Карнеги, е нещо като светска знаменитост. Разглезено богаташко хлапе, което…