— Това е мотив, господин Талбът — подчерта Клеър. — Вие очевидно имате възможностите и средствата.
Талбът поклати глава.
— Не, не, тълкувате погрешно всичко. Не е така.
— Мисля, че е точно така.
— Не. Попечителският фонд не работи по този начин. — Талбът си пое дълбоко дъх, опитвайки да се успокои. — Ако Емъри умре, земята отново става собственост на общината.
Клеър сбърчи чело.
— Какво?
Талбът завъртя очи.
— Такова беше желанието на майка й. Когато създаде фонда, тя беше категорична по този въпрос. Ако с Емъри се случи нещо, ако тя умре преди осемнайсетия си рожден ден, всичките й недвижими имоти се връщат на общината, а останалите активи се разпределят между различни благотворителни организации. Единственият начин, по който мога да се сдобия със земята, е със съгласието на Емъри. — Талбът се усмихна. — Разбирате ли, детектив, ако някой има интерес да види дъщеря ми спасена, това съм аз.
Клеър се обърна към адвоката:
— Вярно ли е, господин Фишман?
Той вдигна ръце и сви рамене.
— Кантората ми не управлява фонда. Няма как да знам.
— Ще трябва да видим копие от документа — каза Клеър на Талбът.
Той кимна.
— Ще кажа на секретарката ми да ви го изпрати по електронната поща. — Талбът погледна двамата детективи и добави: — Ако няма друго, трябва да се върна в офиса. Освен ако, разбира се, не възнамерявате да ми предявите някакво обвинение? Тогава вероятно ще трябва да платя гаранция.
— Вие сте разорен, Талбът — каза Наш. — Как смятате да го направите?
Талбът стисна устни и го изгледа кръвнишки.
Клеър изсумтя, обърна се и отиде в съседната стаичка, оставяйки Наш с Талбът и Фишман. Записващият инженер вдигна глава и я погледна.
— Всичко мина гладко.
— Я си го начукай — отговори тя, огледа плота, взе една снимка, върна се сърдито в стаята за разпити и я сложи на масата пред Талбът. — Познати ли са ви?
— Трябва ли? — намръщи се той. — Приличат на "Джон Лобс", черна естествена кожа.
— Ваши ли са?
— Не знам. Имам много обувки. Ако желаете да си купите, мога да ви препоръчам хубав магазин в центъра на града.
— Умник — обади се Наш. — Убиецът с маймуните носеше тези обувки вчера сутринта, когато се хвърли под автобуса. Снехме вашите отпечатъци. Как ще го обясните?
Фишман отново вдигна ръка, наведе се към Талбът и прошепна нещо в ухото му.
— Не мога да го обясня — отговори Талбът. — Вероятно някой ги е откраднал от някоя от къщите ми. Имам десетки чифтове "Джон Лобс". Много са удобни.
Лицето му разцъфна в самодоволна усмивка. Клеър изпита желание да го фрасне.
— Какъв номер обувки носите?
Талбът погледна адвоката си, който кимна, и после отново насочи очи към Клеър.
— Четирийсет и четири.
— Същият номер като тези.
Талбът взе снимката и я хвърли настрана.
— Губите си времето с мен, детективи. Независимо дали вярвате или не, аз обичам дъщеря си и никога не бих направил нещо, за да й навлека неприятности. Ако предпочитате да ме мислите за безсърдечен негодник, тогава успокойте се с факта, че тя ми трябва жива, за да завърша успешно проекта "Мурингс". Така или иначе, докато сте тук мен, вие не я търсите, а това е недопустимо.
Фишман стисна рамото му.
— Достатъчно, Арти.
Пак Арти.
— Мисля, че изгубихте достатъчно от времето на клиента ми, детектив Норстръм — рече адвокатът.
— Казвам се Нортън.
— Добре, простете. Ще предявите ли обвинения? Ако не, ние тръгваме.
Клеър въздъхна отчаяно и направи знак на Наш да я последва в съседната стая. Той влезе след нея и затвори вратата.
— Ти да мълчиш — каза тя на инженера, който вдигна ръце и сдържа усмивката си.
— Не беше пълна загуба — подхвърли Наш. — Талбът поне ще ни свърже с хубав магазин за обувки.
Клеър заби юмрук в гърдите му.
— Боже, Клерче-меченце! — избухна в смях Наш. — Аз съм един от добрите типове, забрави ли?
— Само си загубихме времето, мамка му! — каза тя.
— Талбът е замесен… Трябва да е.
Наш поклати глава.
— Увличаш се прекалено много. Трябва да се отдръпнеш назад и да видиш цялостната картина. Мисля, че У4М си играе с нас. Талбът е неговата мишена. Това не означава непременно, че той трябва да е и нашата. Ако онова, което Талбът каза за попечителския фонд, се окаже вярно, той спасява кожата. Мислиш ли, че той е убил главния си изпълнителен директор? Ей така? Аз не мисля. Кутиите са същите, които У4М използваше от самото начало. Откъде някой като Талбът ще знае какъв вид точно да вземе? Ако е искал да убие главния си изпълнителен директор, за да прикрие нещо, щял е да наеме някого да го очисти така че да изглежда като нещастен случай — удавяне или автомобилна катастрофа, може би дори инфаркт. Готов съм да се обзаложа, че Хозман ще свърже Гюнтер Хърбърт с финансовите престъпления и това е достатъчна причина У4М да го набележи. Виждали сме го да убива и за по-малко.