И всеки, който пишеше на Гуля, разказваше по нещо за себе си, за своя живот.
Беше необикновено интересно и увлекателно да се четат тия писма.
Но особено я озадачи едно писмо, получено от Тихия океан, от моряци комсомолци. Те пишеха на Гуля, че през време на плаването намерили в червения кът на кораба си един вестник с портрета на Гуля. От тона на писмото личеше, че те, както и много други, я мислеха за възрастна артистка, която играе ролята на малко момиче. Те молеха другарката Корольова, младата талантлива артистка, да им разкаже подробно за живота на артистичния свят, за своите творчески замисли, за филмите, в които тя е участвала или се готви да участва.
Като прочете писмото, Гуля се замисли.
— Мамо — каза тя, — посъветвай ме как да отговоря.
— Е, защо?
— Та те мислят, че аз съм голяма! И искат да им пиша за артистичния свят и за творческите си замисли. Че какво мога аз да им пиша по това?
— Нищо — каза майката. — Пиши им чисто и просто на колко години си, в кой клас си — и че нямаш никакви творчески замисли. А ако ще се преструваш, че си по-голяма и по-умна, отколкото си, писмото ще излезе глупаво.
Гуля така и направи. Тя написа на моряците подробно писмо за своя живот, за училището, за последните изпити, за това, че отдавна вече не участва във филми. Отстрана тя прибави:
Вярно ли е, че на военните кораби винаги има някакви животни, любимци на моряците? Няма ли при вас на кораба някое меченце или лисиченце? Аз съм стара млада натуралистка и обичам много всякакви животни, като започнеш от таралежите и белите мишки и свършиш със слоновете.
В отговор Гуля получи изведнъж няколко писма. С всичката си сериозност и уважение моряците пишеха на „старата млада натуралистка“ за живота на кораба, за това, какви чудновати морски животни, прилични на цветя, растат по дъното на Тихия океан и какъв чуден живот има на морското дъно.
За съжаление на кораба нямало нито мечета, нито лисичета, а за слонове нямало защо и да се говори. От всички представители на животинския свят на кораба имало само един, и то най-обикновен — котаракът Васко. Той бил забележителен само с това, че е извършил две околосветски пътешествия и е ловил мишки на остров Куба.
— „Тихи океан“ — четеше Гуля, застанала до картата, името, написано на огромно пространство, което беше боядисано с бледосин цвят. — „Остров Куба“.
И като мислеше за съветския кораб, който пресича океана, Гуля вече мечтаеше по-скоро да порасне и да тръгне на далечно пътешествие.
Нейната мечта се сбъдна по-рано, отколкото си мислеше. Наистина, предстоеше й да пътува не чак толкова надалече, само до Крим, но и това пътуване при малко повече въображение можеше да се сметне за истинско пътешествие.
Артек
Скъпи татенце, аз съм много радостна, заминавам за Артек! Това е награда за киното, а също и загдето преминах успешно в осми клас…
Седнала до масата, Гуля бързо пишеше. До нея на един стол бе разтворен празен куфар, а на дивана бяха грижливо наслагани скромничките Гулини „премени“ — нейната бяла рокличка, с която се яви на изпита, пъстри сарафани, спортни фланели.
… Помисли само, татенце, аз ще пътувам с параход до Севастопол, а оттам — с автомобил до Артек! Сега у дома, разбира се, само за Артек разговаряме. Аз дори и багажа си съм събрала вече, макар че днес сме едва двадесет и трети, а заминавам на първи. Колко дълго трябва да чакам! Картата ми е за Долния лагер, този, който е на брега на морето. Ех, че красота! Аз съм в неописуем възторг!
Бавно се точеха дните през тази седмица. На Гуля й се струваше, че стрелките на часовничето й не се движат, а стоят на едно място. И тя току вдигаше часовника към ухото си, за да чуе дали върви.
Но всичко в живота идва по реда си.
И ето, синият автобус лети с Гуля по белия планински път. Напред е Артек!
Колата навлезе сред планини — ту голи, ту кичести от зеленина. Само отдясно пътят е сякаш отрязан от края: минава над стръмна пропаст.
— Ой, колко е тясно! — закрещя едно малко момиченце, което седеше до Гуля, когато автобусът започна да се промъква между каменната стена и пропастта.
— Не се бой — каза Гуля. — Дръж се за мене.
Пътят се виеше и се изкачваше все по-високо и по-високо. Отстрани сиви като вата парцали пълзяха надолу.