— Пушек! — учуди се някое от децата. — Откъде иде този пушек?
— Това не е пушек, а пари — обади се друго.
— Нито е пушек, нито са пари — каза един мургав черноок пионер с везана тюбетейка. — Това са облаци.
— Ой, колко високо сме се изкачили! — заприказваха децата в превара. — По-високо и от облаците!
Колата заобиколи една издатина в скалата и почна със спирачки да се спуска надолу. Когато излязоха зад Байдарската врата, долу изведнъж се откри безбрежна синева.
— Морето! — завикаха децата.
— Морето, Черно море — замислено проговори момичето, което седеше до Гуля.
Тя едва днес сутринта за пръв път бе видяла море — там, в Севастопол, където я докара влакът от Москва.
— А защо се нарича черно, когато е синьо?
— В ясно време е синьо — каза Гуля, — а в бурно става почти съвсем черно.
Ето пътят се приближи съвсем, съвсем до морето и започна да се чува как силно се плискат и грохотят с облите камъни вълните, разбивайки се в брега и отдръпвайки се назад.
— Пристигнахме! — каза шофьорът и колата мина през отворената врата.
Замириса на кипарисова смола и цветя.
… Още същия ден Гуля заедно с няколко деца се затича да разглежда парка.
В Артек се бяха събрали деца от всички краища на страната. Тук имаше и сибирци, и кавказци, и беларуси, и узбеки. Напевната украинска реч се смесваше с окащия говор на волжаните.
Паркът беше много голям. Алеите и пътеките отиваха нагоре в планината, спускаха се надолу, към брега, разпръскваха се на разни страни. Долу, в парка, растяха остролистни палми, магнолии с плътни, сякаш кожени листа, едри розови орхидеи. А по-горе, по склоновете над бодливите кичури на хвойните светеха жълто-зелените листа на габърите.
В далечината се издигаше тъмна, обрасла в зеленина планина. Тя приличаше на огромен кафяв звяр, който е полегнал до морето и пие вода.
— Аю-даг — Мечка-планина — каза някое от децата. — Колко е голяма?
— Не е много голяма. У нас, в Кавказ, къде по-големи планини има! — каза мургавият пионер, същият оня, който обясняваше, когато пътуваха, че това там не е пушек, а облаци. Но тогава, през пътя, на главата си той имаше везана тюбетейка, а сега бяла панамена шапка, като всички деца.
— А ти откъде си? — запита го Гуля.
— Знаеш ли Кабарда? — отговори й с въпрос черноокият пионер. — Селището Кенже знаеш ли? — И той погледна Гуля право в очите.
— Не, никога не съм и чувала — отговори Гуля. — За Кабарда съм чувала, но за Кенже чувам за пръв път.
После, като помълча малко, тя попита:
— А тебе за какво те наградиха с карта за почивка?
Гуля вече знаеше, че тази смяна е особена — почти всички деца бяха наградени с карти за някаква заслуга пред страната. Сред пристигналите деца имаше пионери, за които знаеше цялата страна.
— Коне отгледах — весело отвърна кабардинецът, като светна с белите си зъби. — Костик, Казбек и Заурбек.
— За кого си ги отгледал? — запита едно от децата.
— Как — за кого? За Червената кавалерия. И аз самият съм джигит.
— Ти си значи Барасби? — зарадва се Гуля, като си спомни, че бе чела за него в „Пионерская правда“. — Барасби Хамгоков!
Тя гледаше с интерес този строен, слабоватичък, с остър поглед пионер, когото никак не бе очаквала да срещне.
— Аз също обичам конете — каза тя. — И умея да яздя.
Барасби я погледна недоверчиво. Но скоро те се заприказваха и на Гуля започна да й се струва, че тя отдавна вече се познава с този млад джигит от предпланинското селище Кенже.
След половин час децата вече знаеха кой откъде е и кой как се казва. Сред децата се оказаха и истински герои — един пионер бе спасил от гибел самолет (запалил огън и летецът разбрал, че няма място за кацане), друг убил с пушка два вълка, трети спасил от огъня при пожар малко дете…
— И ти ли си спасила някого? — попита Гуля едно нисичко чернооко момиче.
— Не, аз памук събирах — отговори момичето, изговаряйки с труд руските думи. — Таджикистан знаеш ли?
Гуля внимателно се вгледа в мургавото малко широчко лице.
— Мамлякат! — позна я тя. — Нахангова! Разбира се, че те познавам! Във всички вестници снимката ти видях. Всичко, всичко зная за тебе — как с двете ръце памук си брала и как за тази си работа си получила ордена „Ленин“. И как в Кремъл си ходила — също научих.