Изподраскана и цялата в кръв, пленницата с всички сили се мъчеше да се освободи…
А в това време Соня разбуди Льова.
— Добре, добре, сега — измърмори той, мислейки, че тя го буди само за да я смени.
Соня го гледаше с изплашени очи.
— Случило ли се е нещо?
— Да, случи се — проговори тя: — Гуля отиде!
— Отиде! — И Льова изведнъж скочи на крака. — Къде?
— В гората. Сама… Ох, аз така се безпокоя!
— Че как можа да я пуснеш?!
— Аз не я пуснах… Просто не можах да я удържа — отговори Соня, едва ли не разплакана.
Льова извади от джоба си електрическо фенерче.
— В каква посока тръгна?
— Нататък! — показа Соня с ръка вдясно.
— Ти остани до огъня. Аз ще отида да я търся — каза Льова.
И скоро той се скри в мрака.
Соня хвърли съчки в огъня. Сега гората й се стори още по-черна.
Тя видя как бавно пълзеше в тъмнината светло петно. Това беше снопчето лъчи от джобното фенерче на Льова. Може би Льова го държеше високо над главата си.
От време на време блуждаещата светлина се скриваше зад дърветата, после пак се появяваше някъде в далечината, тършуваше насам-натам и плуваше нататък.
Скоро около ярко пламналия огън се събраха деца. Някое от тях, като се бе събудило, бе научило за изчезването на Гуля. По някакъв начин за това научи и целият отряд.
— Деца, така не може — каза Соня. — Хайде да направим така: малките отиват да спят, а големите остават.
— Ние всички сме големи! — с недоволни гласове завикаха малките.
Всъщност те не бяха много по-малки от големите, но все пак големите ги смятаха за малчугани.
— Е, добре — каза Соня. — Хайде тогава да донесем тук одеяла и винтяги, защото инак ще простинете.
Никога в Артек огънят не бе горял така жарко, както през тази нощ на върха на Аю-даг.
— Пък дълга нощ бе! — казваха децата, греейки ръцете си на огъня.
Малките бързо заспаха, свити на клъбца под одеялата, а по-големите все още се взираха в гората и не даваха на уморените си клепачи да се затварят. Страшно беше да се помисли, че там някъде, в тъмнината, сам-самичка се лута в гората, трепереща от студ и страх, Гуля Корольова, същото това момиче, което бе играло заедно с всички волейбол, тенис, яздило бе на кон с Хамгоков и така хубаво гребеше, когато децата излизаха с лодки в морето.
И изведнъж Барасби запляска с ръце и закрещя:
— Фенерчето! Фенерчето! Насам иде! Навярно са те!
— Къде? Къде? — трепнаха децата.
— Ето там!
В тъмнината плуваше, приближавайки се, блуждаещата светлинка…
— Соничка, прости ми! — завика Гуля, като се хвърли към пионерската ръководителка.
— Внимавай, че ще се изгориш! — сърдито извика Соня, отстранявайки Гуля по-далече от огъня.
— Аз зная, че съм страшно виновна! — каза Гуля, като падна пред Соня на колене. — Но все пак съм радостна, че не се уплаших. Всъщност отначало се уплаших, но после от самия страх се окуражих. Знаете ли — изгледа тя децата, които с любопитство я гледаха от всички страни — как воювах с една драка?
— Е, добре, добре — спря я Льова. — Това и така се вижда. А сега, деца, да спим! И ти, Соня, лягай!
Соня и децата станаха и тръгнаха към белеещите се в далечината палатки.
— Сърдиш ли ми се? — запита Гуля. — А, Соничка?
— Сърдя ти се! — каза строго Соня. — Много! Но все пак ти си смела… аз не съм такава. Мене даже и до огъня самичка ме беше страх…
Гуля се събуди от звуците на тръбата. Като изскочи от палатката, тя видя: на самия хоризонт, иззад морето, се показваше пурпурночервеният диск на слънцето. А над него и около него по цялото небе бяха пръснати лъчи. Такъв простор, такова ослепително море, такова тържествено, победоносно сияние Гуля не бе виждала нито веднъж в живота си. Тя даже замижа за секунда и с цели гърди вдъхна струя чист въздух, напоен с мирис на гора и море. И на нея й стана пак така хубаво, че тя съвсем забрави колко тревоги и огорчения бяха преживели заради нея пионерската ръководителка и децата.
Кино в Артек
Отрядът се върна в лагера привечер. А на утринния сбор старши ръководителят сурово смъмри Гуля пред целия лагер. Тя трябваше да изслуша немалко горчиви думи. Нейната постъпка, каза Льова, трябва да се смята като особено сериозна, затова защото тя наруши дисциплината във време на поход. Тя накара всички ни да се тревожим. Заради нея децата не спаха почти цялата нощ… Не за първи път тя нарушава законите и обичаите на Артек.