И докато старши ръководителят говореше всичко това, Гуля мръщеше вежди и хапеше устни, с тъга мислеше за това, че пак е кривнала от пътя, пак е изгубила пътечката, както през нощта в гората.
В столовата почти не се докосна до закуската си и цял ден ходи мълчалива и навъсена. Тя не се сърдеше на ръководителите. Сърдеше се на себе си.
„Калпаво момиче! — повтаряше тя, едва не плачейки. — Не може да живее спокойно като другите деца. Преди бягаше от тихия час, а сега взе, че избяга нощем в гората!“
Ръцете и краката й бяха издраскани до кръв. И поглеждайки своите синини и драскотини, Гуля със злост и досада мислеше: „Така ми се пада! Браво на драката. Види се, тя затова и расте, за да хваща такива като мене!“.
Тя даже се отказа от езда, когато Барасби й предложи да се разходят след вечерния чай. Той я погледна изкриво, не разбирайки какво мисли тя, седейки на скамейката, здраво обхванала с две ръце коленете си.
А ето за какво мислеше Гуля: „Е, как да живея нататък? Искам да се науча да бъда смела като моята Василинка във филма. А все другояче излиза! И ето, сега пионерските ръководители мислят, че в Артек няма по-лоша от мене…“.
Но ръководителите не мислеха така. Те разбираха, че това, което се случи, за Гуля даром няма да мине.
На другия ден в Артек докараха нов филм — „Дъщерята на партизанина“. Това много затрудни ръководителите. Та нали главната роля в този филм изпълняваше Гуля! Какво да правят? Тя така се провини, а сега да я показват на екрана? Ще се възгордее още и от нищо вече няма да взима. Та сега пък да се откажат ли заради това от филма, който специално са докарали в Артек? Защо да лишат от това удоволствие целия лагер?
Като научиха, че след вечеря ще има кино и че във филма участва пионерката от Артек Гуля Корольова, децата се развълнуваха:
— Коя Корольова? — попита едно.
— Оная, дето нощем самичка отиде в гората — отговори друго.
— Оная, дето язди кон не по-лошо от Барасби. И плува здравата — каза трето.
Вечерта децата започнаха да следят Гуля по петите.
— Разкажи ни, Корольова, как си се снимала във филм — молеха се те.
— Добре, добре, ще ви разкажа — обещаваше Гуля. — След прожекцията. Инак няма да ви бъде интересно да гледате.
И макар да я уверяваха децата, че все пак ще им бъде много интересно, Гуля успя да ги склони да потърпят.
Преди прожекцията тя дълго мисли да иде ли на кино или да не иде. Няма какво да се каже, хубава дъщеря на партизанин, която получава наказание на лагерен сбор! Как ще гледа децата в очите!
И все пак Гуля реши, независимо от всичко, да отиде. Та нали и тук също е нужна смелост! Съпроводена от цяла тълпа деца, тя тръгна по алеята на парка към отворената врата на клуба.
— Не Корольова, а королева — каза след нея, усмихвайки се, едно от по-големите момичета.
Гуля се обърна към нея и без да се смущава, отговори:
— Мене и в училище понякога така ме наричат. На шега.
Тази вечер киносалонът не можа да събере всички зрители. Бяха се събрали не само децата и пионерските ръководители, но и лекарите, готвачите, гледачките. Трябваше да мъкнат от столовата и кухнята столове, скамейки, табуретки и да ги нареждат покрай стените.
Около Гуля веднага започна препирня — всички от нейния отряд, особено момичетата, искаха да седнат по-близо до нея. Пионерските ръководители тръгнаха между редиците, мъчейки се да възстановят реда и тишината.
Най-после светлината в салона угасна и вълнението престана. Всичко притихна. На екрана се появи надпис:
Производство на Одеската кинематография
Мярнаха се имената на режисьора, актьорите, възрастни и деца (сред децата на първо място — името на Гуля Корольова), и на екрана се появи мъничко пълничко момиченце. То стоеше на пухкавите си крачета и гледаше как майка му сади дръвче.
— Гуля, това ти ли си? Ти? — зашепнаха наоколо децата. — Тебе са те снимали още когато си била малка?
— Тихо! — спря ги Гуля. — Това още не съм аз. Всъщност аз съм, но друго момиче. Та можех ли да порасна през време на снимането?
— Че кога ще бъдеш истинската ти?
— Скоро. Ще видите.
И наистина, мъничкото дръвче тутакси пред очите на зрителите се превърна в младичка нежна брезичка, а мъничкото момиченце също порасна и сега всички познаха в него Гуля.