Гуля се намръщи обидено и искаше да възрази още нещо, но тук неочаквано си спомни как съвсем неотдавна Килка и Клюква я бяха заключили в клетката с мечетата, за да изпитат храбростта й…
— Добре — каза тя, — ще бъда по-внимателна. Ще се съветвам. Само не ми отнемайте октомврийчетата.
След този разговор Гуля вече не се осмеляваше да прави такива рисковани възпитателни опити.
Преди да намисли каквато и да е нова игра или да избере книжка за октомврийчетата, тя се мъчеше да си спомни какво най-много обичаше тя самата, когато беше такава като тях, какво я плашеше по онова време, кое беше за нея приятно и кое не.
Тя започна истински да се готви за сборовете. Като прелистваше книгата, съобразяваше дали ще трябва да обясни нещо на децата, или да доразкаже.
Гуля обичаше да „доразказва“ и на децата им харесваше, когато тя започваше сама да измисля продължение на разказа или приказката.
Със своите деца тя често отиваше на далечни разходки — с трамвай и пеш — и така създаде истинска спортна команда.
Децата се гордееха със своята ръководителка и с нетърпение очакваха всеки сбор.
Но не за дълго Гуля трябваше да се занимава с малчуганите. Майка й отново бе преместена на работа в Киев и заедно с нея трябваше да замине и Гуля. На прощаване пред самото отпътуване тя заведе децата на кино.
Там я очакваше една съвсем непредвидена среща. След филма, в края на представлението, представиха последния номер на кинопрегледа.
Пред очите на зрителите изплуваха московски улици, спортно състезание на един от столичните стадиони, каналът Москва — Волга… И изведнъж Гуля видя тъй паметната за нея елипсовидна зала в Кремълския дворец, високите врати с бронзови украшения и тълпата пионери в артековска морска униформа.
Едва се залюляха, и пред очите й се приближиха познати лица: Барасби Хамгоков, Мамлякат…
А ето я и тя самата — Гуля Корольова. Не дъщерята на партизанина, не Василинка, не и Варка, а ученичката, пионерката — почти същата такава, както сега, само че мъничко по-малка на ръст.
— Гуля! Гуля! Това си ти! — закрещяха октомврийчетата.
— По-тихо, какво крещите! — каза Гуля.
Сърцето на Гуля туптеше силно. Беше й радостно и странно да вижда с очите си всичко онова, което тя така грижливо пазеше в паметта си. И ако щете, този път тя видя даже повече: много и разни подробности, които тогава от радост и вълнение не можа да забележи.
И най-вече, разбира се, само на екрана можеше да види самата себе си, Гуля Корольова, на приема в Кремъл.
Като догледаха кинопрегледа, тя напъти децата да си отиват, а сама се върна в киното, за да види още веднъж артековци в Кремълския дворец.
Тя би останала и на третото представление, и на четвъртото, но парите не й стигнаха.
Студеният дол
Към пролетта Гуля се премести с майка си в Киев.
Изглеждаше, че този път вече те за дълго ще се застоят на новото място. На Гуля така много й се харесваше новата киевска квартира, харесваше й се улицата, на която заживяха, но от всичко най-много я радваше това, че сега си имаше отделна стая.
За пръв път в живота си тя се подреждаше по свой вкус и желание. Едната стена в нейната стая беше „зимна“ — на нея висяха кънките, а в ъгъла бяха сложени ските, другата стена — „лятна“, с хилка за тенис и топки в мрежичка. От лавицата с книги върху масата и от масата на дъската на прозореца прескачаше една рунтава катеричка, взета от Зоологическата градина. Гуля съвсем я бе опитомила и животинчето доверчиво се настаняваше на рамото й и надзърташе със своите черни, лъскави като мъниста очички в книгата й.
Всичко у Гуля сега беше ново — нова стая, ново училище, нови другарки и на нея й се струваше, че целият й живот сега ще тръгне поновому.
Но на това попречи „старата“ занемарена болест.
Отдавна някога, през време на едно филмиране, Гуля силно се простуди. Оттогава от време на време я мъчеха пристъпи на ревматизъм.
— От това тя трябва да се избави веднъж завинаги! — каза докторът, като прегледа Гуля. — Ето, ние ще я изпратим в Одеса, на лимана.
Пак в Одеса! Гуля се зарадва, и в същото време се огорчи. Беше й приятно да прекара известно време в познатия, в милия град, да подиша неговия морски въздух, отново да се срещне със старите приятели. А й беше мъчно да се откаже от надеждата за нов живот.
Но тъй или иначе с настъпването на лятото изпратиха Гуля на лимана. В Одеса трябваше да остане само час и половина и тя даже не можа да изтича до старата квартира и да се види с предишните си приятелки.