— Утрото е по-мъдро от вечерта — каза в края на краищата Гуля. — Пък и до Киев е още далече.
Но оказа се, че и до утрото е още далече.
Лежейки в леглото, без да може да заспи, Гуля мислеше как да излезе от това толкова забъркано положение, в което бе попаднала. Трябваха й пари не само за билета до Киев. Тя си спомни, че бе задлъжняла на всички, от които можеше да вземе назаем: и на Вера, и на пионерския ръководител Альоша, и даже на Мира, от която бе взела пари за телеграмата.
Тя с мъчителна яснота си спомни как майка й, когато я изпращаше на гарата, я молеше да бъде благоразумна, да не си изгуби парите по пътя и да не купува по гарите всякакви глупости.
А тя тъй лекомислено изхарчи всичко, каквото й беше дала майка й.
„Какво да правя сега? Ах, какво да правя сега?“
Тя започна да пресмята по колко е харчила средно всеки ден. Но от тия пресмятания не й стана по-леко. Тя изпадна в ужас. Излезе… по двадесет и две рубли! И то при готова храна! А майка й, спомни си Гуля, като я изпращаше на гарата, бе й казала, че даже отговорните работници през време на командировка получават само двадесет рубли на денонощие.
Заболя я глава.
„Трябва на всяка цена да се намери някакъв изход. Не бива заради мене мама и татко да се мъчат за пари. Но какво да правя? Да продам нещо? Че какво мога да продам? Синият сарафан? Той вече не е нов, избелял е от слънцето.“
И изведнъж й мина през ума: часовника!
Това наистина е ценност! Гуля напипа в тъмнината часовничето си върху масичката до леглото. Сложи го до ухото си. Колелцата тракаха отмерено и деловито, сякаш там туптеше малко сърчице.
— Мило мое часовниче! — каза Гуля, като галеше полираното му капаче.
Тя не можеше дори и да си представи как би могла да го даде завинаги в нечии чужди ръце. Но нямаше друг изход. Ако от къщи не изпратят пари, ще трябва да го продаде тука. Ако пък изпратят, тогава — в Киев, за да върне на майка си дълга…
С това Гуля се успокои и на разсъмване най-после заспа.
Гулиното престъпление
Последните дни в санаториума не бяха весели за Гуля. Много неспокойна бе душата й. Тя се сърдеше и на себе си, и на всички, даже и на Мира. Но най-много, както обикновено, я дразнеше Олга Павловна. Счепкванията между тях ставаха все по-ожесточени. Гуля едва се сдържаше да не я нагруби, а Олга Павловна ставаше псе по-суха и по-спокойна.
Понякога на Гуля й се струваше, че ако тази сурова, педантична жена поне за минута излезеше от себе си, ако се разгорещеше или повишеше глас, Гуля би й простила всичко. Но Олга Павловна си оставаше невъзмутима дори и в най-разпалената караница.
— Паметник! Статуя! Мумия! — измисляше й прякори Гуля.
А „статуята“ при всичката своя студенина и привидна неподвижност съумяваше да отиде навсякъде, където имаше безпорядък, и Гуля постоянно чувстваше върху себе си зоркия й, внимателен поглед.
Последното тяхно спречкване стана преди самото заминаване на Гуля.
Децата играеха волейбол на игрището, което още не бе изсъхнало след краткия, но проливен дъжд.
Ако Олга Павловна беше тук, този вечерен мач на мокрото игрище не би се състоял.
Но случи се така, че тъкмо тази вечер тя бе отишла на пристанището да изпраща пристигналия професор консултант.
На игрището играеше мъжкият отбор срещу женския. Успехът клонеше на страната на момчетата, но няколко точни удари неочаквано обърнаха цялата работа.
— Дръжте се, момичета! Ще им покажем ние! — викаше Гуля, забравила всички беди и неприятности през последните дни.
Но тъкмо в тази минута на хоризонта се появи Олга Павловна с мушама и остра качулка.
— Какво е това? — каза тя и замръзна на място. — Веднага в помещението!
— Олга Павловна! Ние ей сега ще си доиграем! Само една минутка! — викаха момичетата.
— Днес ми е последният ден тука, Олга Павловна — каза Гуля, като се мъчеше да говори колкото може по-приветливо.
— Какво, именно в последния ден ли искаш да се разболееш? — запита Олга Павловна, натъртвайки, както обикновено, всяка дума. — Още сега отивай в павилиона. След залез-слънце ти не бива да излизаш навън, а още по-малко след дъжд!
— Но, Олга Павловна, та нали утре, на път, все пак ще трябва да изляза след залез-слънце…
— Толкоз повече трябва да се пазиш днес.
Гуля ядосано хвърли топката на земята и като наведе глава, изтича в спалнята си.