Но се оказа, че до скачането е още далече. Преди да попаднат в залата, където се намираше басейнът, новачките обикновено минаваха няколко етапа: преглеждаше ги лекар, след това те вземаха душ и правеха гимнастика. Гуля научи, че множеството сложни гимнастически упражнения, които трябваше да извърши, служат за развиване на мускулите.
Бодра, свежа, в бански костюм с чайка на гърдите, Гуля най-после влезе в залятата със светлина зала на басейна. Навън падаха парцали сняг, а тука беше лято — истинско лято, с мека топлина и плясък на вода.
— Ще започнем от един метър височина — каза чернокосата девойка в син бански костюм.
Това беше Олеся, треньорката на женската група.
Гуля се изкачи заедно с нея на няколко стъпала по стръмната металическа стълба. Водата се плискаше тихо почти до самите й крака.
Първите скокове се удадоха на Гуля леко и просто: та нали тя неведнъж бе вече скачала във вода от скалите на Артек.
— А сега — каза Олеся, когато Гуля си почина малко — ще скачаш от три метра.
И тя поведе Гуля няколко стъпала по-високо. Гуля погледна от площадката надолу.
„Нищо, не е толкова страшно“ — помисли тя, като си спомни, че скалите на артекския бряг бяха малко по-ниски.
— Ето — каза Олеся.
И тя обясни на Гуля, че първите скокове, с които започва тренировката, се наричат не скокове, а „спускане“, и че те служат като подготовка за скоковете във водата.
Олеся застана с лице към водата.
— Трябва ей така да се изправиш — каза тя — и да паднеш напред, без да се превиваш. Тогава непременно ще се гмурнеш с глава във водата.
— Не ще мога така — каза Гуля. — Много е страшно да падаш с главата надолу.
— Ще се научиш и няма да е страшно — каза Олеся.
И без да се превива, сякаш това нищо не й струваше, тя леко, с цялото тяло, се наклони напред и полетя… Миг и тя се гмурна с глава във водата.
— Ай! — извика Гуля и дори затвори очи.
Но Олеся вече излизаше от водата, сякаш нищо не бе станало.
Сега трябваше да скача Гуля. „Ще извия врат и ще се убия!“ — помисли тя, но се въздържа и нищо не каза.
Като се изправи, тя замря в очакване на командата.
— Скачай! — извика Олеся.
Коленете на Гуля затрепериха. С шум и плясък тя се вряза във водата.
— Нищо, не е лошо — каза Олеся, когато Гуля, отърсвайки се, се изкачваше по стълбата на басейна. — Само че когато падаш, не трябва да се отблъскваш с крака. Хайде още веднъж.
И тренировката започна. Когато Гуля се научи да се спуща във водата без подгърбване и без отблъскване, Олеся каза:
— А сега ще скачаш по войнишки.
— Как по войнишки? — учуди се Гуля и помисли: „Това е добре! Навярно тъкмо това ще се изисква от мене“.
Олеся отново застана с лице към водата, прибра ръцете си така от двете страни, сякаш те бяха споени към тялото, и скочи във водата с краката надолу.
Гуля пак затвори за миг очи. Но Олеся, жива и невредима, вече излизаше от водата.
Гуля мълчаливо отиде до края на площадката. Като се изправи, тя застана, сякаш излята от метал, и щом се раздаде команда „скачай“, се отдели от площадката и полетя надолу…
— Добре — каза Олеся, като посрещаше Гуля на стъпалото на басейна. — Ще се научиш — ще скачаш и като лястовичка.
— Като лястовичка! — зарадва се Гуля. — Скоро ли ще бъде това?
— Какво, нямаш търпение ли? Всяко нещо, когато му дойде времето. Птиците и те не изведнъж се научават да летят.
— А пък аз бих искала изведнъж — каза Гуля.
Но „изведнъж“ нищо не става. Един след друг дните минаваха в спортни упражнения и в подготовка за изпита. И всичко трябваше да се прави незабелязано, между другото, за да не се досети някой за Гулината тайна.
И ето най-после настъпи дългоочакваният ден. Излизайки от къщи, Гуля сама почувства, че сега се държи някак си по-иначе отпреди. През последния месец тя се бе изправила и постегнала.
На ъгъла я чакаше Мира Гарбел. Мира беше единственият човек, когото Гуля бе посветила в своята тайна.
— Е, защо пък да не ме приемат! — разсъждаваше Гуля, като крачеше до Мира и по мъжки я държеше под ръка. — Как мислиш ти, Мира, нали ще ме приемат? Здравето — слава богу, отлично. Мама казва, че когато съм била едва на една година, съм взела награда за добро здраве.
— Че нали после боледува? — напомни й Мира.