Синкавобелите плочки на басейна блестяха, залени от електрическата светлина. Гуля бързо се съблече в кабинката и както обикновено, по бански костюм се изкачи на три метра височина.
— Днес ще скачаш от пет метра! — извика й отдолу Олеся.
— От пет? — запита Гуля. — Е, добре.
И тя се изкачи по стълбата още два метра по-високо отпреди. Като се озова на площадката, тя машинално потърси да се улови за перилата, но тук перила нямаше. И на Гуля се стори, че тази площадка е най-малко поне два пъти по-висока, отколкото беше всъщност.
Краката й леко потрепериха.
Но отдолу вече се разнесе команда:
— Скачай!
И като направи усилие над себе си, Гуля стремително се засили, подскочи, разпери ръце като криле и полетя надолу… Летеше цяла изопната, също като лястовичка. Само миг — и тя се вряза с глава във водата. Там, където по това време спокойно блестеше гладката водна повърхност, изведнъж се издигна нагоре цял фонтан от пръски.
— Добре, добре! — весело закрещя Олеся. — Само че не пресметна височината и от това се получи пръскане. Тласъка направи така, както от три метра. Ще се поупражниш и тогава ще отстраним и този недостатък.
Гуля отново се изкачи на кулата и скочи, както я учеше Олеся.
— Отлично, прекрасно — каза инструкторката.
— А сега мога ли да си вървя? — попита Гуля.
— Може. Върви горе.
— Горе? Защо горе?
— Да скачаш!
— От три метра ли, или още веднъж от пет? — попита Гуля.
— Не. От осем.
— От осем?!
— Какво, страшно ли е?
— Страшно — призна си Гуля.
Олеся се усмихна:
— Ще се научиш, ще скачаш и от десет.
— Никога няма да се науча — шепнешком каза Гуля и въздъхна. — Е, какво пък, ще опитам от осем.
Тя тръгна нагоре по стълбата. Ето площадката на три метра височина, от която Гуля тъй неотдавна се учеше да скача, ето и следващата — петметровата. Значи още по-високо.
„Ах, колко е високо! — помисли Гуля. — Ще се убия!“
Сърцето й замря, когато погледна от осемметровата кула надолу. Струваше й се, че стои на покрива на някоя триетажна къща.
„Осем метра — съобразяваше Гуля — и дълбочината на басейна четири, всичко — дванадесет метра!“
През прозрачната маса на водата блестеше дъното на басейна.
„Не, не мога — помисли си Гуля, — страшно…“
Но долу вече се чу командата на Олеся:
— Скачай!
— Олеся! — извика Гуля с не свой, треперещ глас. — Не мога!
Отдолу се раздаде още по-повелително:
— Скачай!
Гуля стисна зъби.
„В райкома казах, че ще се постарая да извърша смела постъпка — мина й през ума, — а сега «не мога»… Не, срамота е! Не ме е страх!“
И като притвори очи, тя пак се засили, подскочи и отново полетя подобно на птица, с разперени като криле ръце.
Тя летя само няколко секунди, но тия секунди й се сториха безкрайно дълги.
— Ах, колко дълго летях! — каза Гуля, като изскочи с пръхтене над водата.
Олеся й махаше с ръка от стъпалата.
— Ако все тъй върви работата — каза тя, — то към осми март ще отидеш на състезанията за първенство.
Гуля отметна глава и погледна нагоре — към осемметровата кула.
— А мога ли да скоча още веднъж? — запита тя.
— Ако щеш, и сто пъти! — весело отговори Олеся. — Днес веднъж, утре — дваж, а след това и още деветдесет и осем пъти.
Гуля отново се изкачи на осемметровата площадка и вече без всякакъв страх, сякаш наистина й бяха изникнали криле, леко се откъсна от дъсченото мостче и скочи долу, в прозрачната вода.
Физиката и концертът на Лемешев
Наближаваха изпитите.
Гуля отнесе в раззеленилата се гора своята катеричка, изпрати на гарата майка си, която заминаваше за Сочи, и се върна в опустялата квартира. При нея остана само Фрося.
— Е, Фросенка — каза Гуля, — няма да мръдна от това място, докато не мина цялата физика.
И Гуля седна до масата си. Подпряла с ръка главата си, тя се задълбочи в учебника. Стаята бе залята от юнското слънце. Пред прозореца се бе разлистила акацията.
„Колко хубаво е сега на Днепър! — с тъга си мислеше Гуля. — Ех, да взема лодка, че да поплавам надолу по течението. А после да легна на белия пясък и да гледам небето!“