Надя, къдрокоса, подвижна, тънкокрака и наистина приличаща на коза, се втурна в стаята и като целуна, без да се спира, първо баба си, а след това и Гуля, бързо отиде към кревата.
— Благодаря ти, бабинко! Тъкмо се снабдих с билет за концерта на Орлова и ми трябва чиста рокля. Ах, не баба си имам аз, а чисто злато!
И като помисли малко, добави:
— Разбира се, когато не мърмори.
Баба й само въздъхна и отиде в кухнята.
— Какво си намислила ти, Надя? — започна Гуля. — Училището ли искаш да напуснеш?
— Успя ли вече да ти се оплаче баба? — запита Надя. — Дори и не мисля да напущам училището. А искам само да отложа тия дяволски изпити за наесен. Все едно, наесен ще трябва да се явявам по физика, заедно с нея ще се явя и по всички предмети.
— Хубавичко ще загазиш ти, Надя, с твоето „заедно“. Помниш ли как рева на изпита по физика?
— Защо ще загазя? Помисли сама…
И Надя се зае да доказва на Гуля защо трябвало да отложи изпитите си за наесен. Първо на първо, тя тъй е изморена през годината, че нищо не й влиза в главата, а през лятото ще си отпочине и ще събере сили… Второ, в дъжделиво време през лятото е много приятно да се учи („И без това, разбираш ли, няма къде да се отиде!“). Трето, през лятото учителите също ще си отпочинат и ще станат много по-добри.
— Четвърто — продължаваше Надя, — на мене в последно време изобщо не ми върви, положително не ми върви! По-добре да не рискувам сега.
Гуля я слушаше, като клатеше глава.
— Знаеш ли — каза тя, — да плаваш надолу по течението е много лесно, истинско удоволствие. Лодката сякаш сама се носи. Но опитай се да обърнеш обратно. Така ще те зашиба, че не можеш се измъкна.
Надя с недоумение гледаше Гуля.
— Не разбирам за какво ми разправяш това!… Онова е лодка, а това — изпит. Съвсем различни неща.
— Никак не са различни! — разпалено каза Гуля. — Разбери — това подхожда към всичко, решително към всичко! Разпусни се само, започни да живееш някак по-леко, и течението ще те отнесе, така че никога няма да изплаваш на брега. Това трябва да запомниш за цял живот. То е най-важното, най-важното!
Гуля толкова се увлече, че не забеляза кога старицата се бе върнала в стаята. С кафениче в ръце тя бе застанала на вратата и слушаше Гуля.
— Което си е право, право си е — каза най-после тя. — Аз седмата десетица доживявам и пак същото, дума по дума, ще кажа. Опасно е да се плава надолу по течението…
— Че ти никога не си се возила на лодка — прекъсна я Надя.
— На времето съм се возила повече и от тебе — усмихна се бабата.
Във вестибюла зазвъня телефонът.
Надя като стрела изскочи от стаята.
— Гуля, тебе викат! — чу се разочарованият й глас.
— Мене? — учуди се Гуля.
В телефонната слушалка нещо отчаяно пращеше и клокочеше. Гуля веднага се досети, че това е Фрося. Фрося винаги така крещеше в слушалката, сякаш се намираше на хиляди километри от Киев.
— Фросенка — каза Гуля, — по-тихо говори, нищо няма да разбера…
Фрося започна да говори малко по-спокойно и Гуля най-после чу:
— Търчи бързо в къщи, че татко ти те вика от Москва! Бърже!
— Татко! — зарадва се Гуля. — Тичам.
И тя едва не изпусна телефонната слушалка.
Когато дотича до къщи, сърцето й така силно биеше, че тя не знаеше дали ще може да каже на баща си даже и една думичка. Но междуградската станция позвъни не веднага и Гуля успя да си поеме дъх.
Тя не чу всичко, каквото й говореше баща й, но разбра най-главното: той й се обаждаше само за да я насърчи в тия напрегнати изпитни дни.
Милият, познат бащин глас, който едва се чуваше от такова далечно разстояние, звучеше по-ласкаво и по-меко от всеки друг път.
И Гуля викаше с особена радост, като милваше нежно черната слушалка:
— Да, да, държа се, татенце! По физика „отличен“. И по литература „отличен“! Миличък, скъпи мой, благодаря ти, че ми позвъни!…
Още едно изпитание
Стъпало по стъпало изкачваше Гуля цялата трудна и стръмна стълба на изпитите. Едно стъпало беше по-ниско, друго по-високо, пред едно трябваше да се подготвя повече, за да го изкачи, пред друго — по-малко.
А когато най-после прекрачи и последното стъпало, стълбата вече изглеждаше на Гуля не толкова висока.
Изпитите бяха издържани отлично, но Гуля не можа да си отпочине.
Предстояха нови изпитания — този път физкултурни: общоградското съревнование по плаване и скок.