След дългото седене над книгите особено приятно бе на Гуля да тича до водната станция.
Лятото бе вече в разгара си и занятията от басейните бяха пренесени на водната станция на Днепър.
Носът на Гуля изгоря и цялата тя стана като шоколад, само косите й още повече изрусяха.
Подготовката вървеше чудесно — ако щеш, дори още утре скачай пред очите на целия Киев. Едно само й липсваше: гумена шапчица. Но сякаш напук такива шапки през това лято нямаше нито в един магазин.
— Знаеш ли какво? — каза й веднъж Мира Гарбел, която вземаше най-близко участие във всички Гулини работи. — Ще изпишем шапчица от Ленинград, направо от „Триъгълник“.
— Да не си полудяла! — каза Гуля.
— Слушай де, все пак ти си артистка. Може би те знаят.
— Такива артистки има колкото искаш! — каза Гуля.
Но Мира решително взе мастилницата, лист хартия и седна да съчинява писмо.
След няколко минути пред Гуля лежеше черновката на писмото, написано с тънкия, красив Мирин почерк:
До комитета на комсомола при фабрика „Червен триъгълник“
Скъпи другари!
Извинете, че се обръщам към вас. Не зная дали ме помните. Аз съм играла в много филми — „Дъщерята на партизанина“ и пр. Сега ми предстои да участвам в общоградски състезания по плуване и скок. Ще трябва да скачам от десетметрова кула, а нямам гумена шапка. Не бихте ли могли да ми помогнете…
Гуля хвърли поглед върху черновката на писмото и взе перото.
— „Десетметрова“ не трябва. Не им ли е все едно от каква кула ще скачам… „И пр.“ не трябва. Не съм играла в толкова много филми…
— Така ти всичко ще изхвърлиш! — каза Мира и закри с ръка черновката.
— Би трябвало всичко да се изхвърли — измърмори Гуля. — Съвестно ми е да го изпращам. Само туй остана на фабриката — да се занимават с такива празни работи като моята шапчица.
— Че шапчицата не ти е нужна за красота, а за общоградско състезание!
— Добре де, ще го изпратим! — каза Гуля. — Да видим какво ще излезе от това нахалство.
И като смръщи вежди, тя преписа писмото.
Но беше й неловко и неприятно да си спомня повече за него. Тя пак продължаваше да тича по магазините, за да търси шапчица.
И внезапно, два дни преди състезанието, рано сутринта Фрося изплашено я събуди:
— Раздавачът е дошъл. Трябва да се разпишеш: тукачка и тамочка!
Още сънена Гуля взе перото и се разписа „тукачка“ и „тамочка“.
А после развърза шнурчето, с което бе завързано грижливо опакованото пакетче с ленинградски печат и с триъгълника „Червения триъгълник“.
В пакетчето имаше две чудесни гумени шапчици — едната синя на жълти ивички, а другата червена на бели.
Но това не беше всичко.
В същото пакетче имаше и два чифта гумени пантофки, леки като перца. Най-чудното бе това, че те бяха тъкмо за Гулиния крак.
— Как ли във фабриката са отгатнали номера на крака ми? — чудеше се Гуля, като мереше пантофките и закопчаваше напречната каишка.
Фрося даже се просълзи.
— Също като в приказка — каза тя.
— Сините ще взема за себе си — каза Гуля, — а червените пантофки и шапчица ще подаря на Мира. Тя е черничка и червено ще й отива.
Гуля зави подаръците във вестник и едва сега откри, че в опаковката на пакета имаше писмо.
Драга Василинка — пишеха й комсомолците от „Червен триъгълник“, — дръж високо нашето комсомолско знаме, а ние ще ти изпратим толкова шапчици, колкото са нужни за всички състезания.
С пламенни комсомолски привети
Гуля прочете това писмо десет пъти поред и се завтече да отиде при Мира.
Когато слизаше по стълбата, тя си мислеше за Ленинград, за непознатите приятели, които й бяха изпратили такова хубаво писмо, за това, че тя непременно ще отиде в Ленинград, ще види неговите дворци, паркове, неговите гранитни крайбрежни улици, неговите стари знаменити заводи.
„Право каза Фрося — помисли Гуля, — също като в приказка!…“
А Фрося, като затвори зад Гуля вратата, излезе на балкона и облакътена на парапета, дълго следи с очи своята любимка.
— Ах, какво хубаво момиче! Добро момиче!
И ето, настъпи и денят на физкултурния празник. Гуля в своя бански костюм и гумена шапчица се изкачваше по люлеещата се стълба на десетметровата кула. Долу брегът на Днепър се виждаше като на длан. Той беше осеян с ярки петна — с всички цветове на небесната дъга там пламтяха роклите и шапките на безбройните зрители, които изпълняха целия амфитеатър.