И ето, тя пак е в гора. И пак е нощ. Само че това е друга гора, друга нощ, друго време. Война… Наистина ли в страната има война?! Така тихо е сега в гората. От вечерта една кукувица все кукаше. Гуля я запита колко години й остава да живее, опита се да брои, но кукувицата замълча. „Може би нищо не й е останало? — бодна я мисъл. — Не, не! — строго прекъсна себе си Гуля. — Всичко това са глупости. Измислици. Ще живея!“
И тя сладко се протегна. Независимо от всичко, хубаво е да се живее така! Всичко, всичко е интересно! Интересно е да изучаваш оръжието, да ходиш на стрелбището, да яздиш кон, да правиш превръзки, да беседваш с хората, да излизаш на концерти, да виждаш как засияват уморените лица.
Пак като тогава, когато играеше за филма, Гуля имаше един бял кон. Съвсем като Сивчо. И където и да отидеше с него, навсякъде я посрещат като желана гостенка:
— Нашата Гуля пристигна!
— Нашата артистка!
— Сестричката!…
Много неща позна Гуля за тези два месеца, много научи. Тя се радваше на успехите на дивизията, гордееше се с тях, както и другарите й. Така й се искаше да пише в къщи за всички събития напоследък: за това, как минават ученията, за това, как членът на военния съвет на армията, дивизионният комисар Абрамов, на един червеноармейски митинг каза, че дивизията е подготвена за боеве и прилича на кадрова, и за това, че дивизията е получила от военсъвета на армията благодарност. Но Гуля знаеше, че за всичко това не може да се пише в писма.
Ученията свършиха. Командването на армията се зае с разбор на проведените учения. И в самия разгар на работата през нощта на 10 юли командващият Първа резервна армия, генерал Чуйков, обяви заповедта на Върховното главно командване: незабавно да се придвижат към района на Сталинград.
Към Волга и Дон
Товаренето започна сутринта. И точно в дванадесет часа на 10 юли първият ешелон потегли.
Независимо от това, че в юлските дни на 42-ра година железните пътища бяха така претоварени, на военните влакове се даде „зелена улица“.
Войнишките вагони се клатушкаха насам-нататък като малки корабчета в бурно море. Струваше ти се, че а-а ще се разглобят дъсчените стени и ще рухнат. Влаковете летяха със скоростта на бърз влак и спираха само когато трябваше да се сменяват локомотивите и да се вземе вода от помпите по гарите. И пак се откриваше „зелена“ улица, и пак всичко се клатушкаше, скърцаше, гърмеше и летеше към Волга и Дон, където всеки момент можеше да се приближи фронтът.
Заплашвани от вражеската авиация, платформите и покривите на вагоните бяха грижливо замаскирани с клони, трева, със зелени дръвчета и тези носещи се напред горички едва се различаваха сред околните горички и гори.
Внезапно ешелоните спряха. Беше утро.
— Къде сме? Защо спряхме? — питаха се един друг бойците, скачайки от вагоните.
Въздухът беше тъмен от дим. Миришеше на изгоряло, на запалено зърно, димяха траверси.
— Какво се е случило? — попита Гуля, скачайки от вагона на политотдела.
Тя видя в далечината горящите здания на гарата и елеватора.
Както мравките изведнъж се залавят делово за работа, когато някой им развали мравуняка, точно така и тълпа работници вече работеше по железопътната линия и я ремонтираше: едни отстраняваха изкривените релси, други — горящите траверси и ги заменяха с нови.
— Искате да знаете какво се е случило? — запита познат глас.
Гуля се обърна и видя командира на дивизията, генерал Бирюков, и до него комисаря Собол.
— Бомбардировка! — каза Гуля и помисли: „Ето, значи започна!“. — А коя е тази гара?
— Поворино — отговори генералът. И като се усмихна, попита: — Какво, страшничко ли ви е?
— Да… не — малко смутено отговори Гуля. И като тръсна както обикновено глава, добави весело: — Е, нищо! Щом като съм тръгнала на такава работа, ще трябва да привиквам!
— Това е вярно — каза комисарят, млад слабоват човек с тънки черти на лицето. — Впрочем интересно е да се знае, не съжалявате ли, че сте тръгнали на такава работа? Още не е късно и можете да се върнете в къщи.
Гуля дори се изплаши:
— Не, не, какво говорите!
Не мина и половин час и ешелонът продължи пътя си. Не биваше да се губи време — всяка минута можеше да се очаква ново нападение от фашистката авиация.