Ася се наведе над нея.
— Наспа ли се?
— Ах, как се наспах! За цял живот. Какво е сега — ден или нощ?
— Нощ, Гуленка.
— Каква?
— Ами че обикновена.
— Нищо не разбирам — каза Гуля. — Днеска — още днес ли е или е вече утре?
— Почти утре — засмя се Ася. — Ти спа цял ден и почти цяла нощ. Скоро ще се съмне.
— Ами ти защо не си легнала?
— За тебе се безпокоях…
Двете приятелки седнаха до печката. Гуля разбра, че заради нея Ася цяла нощ бе поддържала огъня и бе топлила вечерята в котелката.
— Знаеш ли, струва ми се, сега — каза Гуля, сърбайки с оловната лъжица чорбата от котелката, — че всичко това съм го сънувала. Тази степ, фермата, немския часовой, когото свалихме…
— Аз бих желала по-добре в книжка да прочета за това — каза Ася — или още по-добре — да го гледам на кино. Аз не съм като тебе, мене ме е страх…
Гуля се засмя:
— Ти си още съвсем момиченце, Ася. И защо ли си дошла на фронта?
— Защо? — запита Ася и се обърна настрана.
— Обиди ли се — каза Гуля и отпусна лъжицата. — Прости ми, Асенка. Честна дума, не исках да те обидя. Сърдиш ли ми се?
— Спи ми се — отговори Ася, без да гледа Гуля. — Мислиш, че щом ти си се наспала, никой друг няма нужда от сън?
Тя се зае да си постила в ъгъла. Поразбърка сеното и като размаха шинела, постла го върху него.
— Легни на наровете — каза Гуля.
Ася нищо не отговори, легна и се обърна с гръб към Гуля. Гуля отиде при Ася, седна до нея и я целуна по главата.
— Недей, Асенка. На война не бива да се караме. Ще съжаляваш после, но ще бъде късно.
Ася погледна Гуля и изведнъж се заля в сълзи:
— Ти сама знаеш колко много те обичам. Разбери само, че аз не мога да бъда такава като тебе. Но се старая, правя всичко възможно.
— Всичко, всичко, Асенка — каза Гуля. — Ти работиш отлично… Но все пак, знаеш ли, аз ще поговоря в щаба да те пуснат да си отидеш в къщи.
— Не, не бива! — извика Ася. — Не искам! Ще бъда тука докрай. С вас!
— Ася — Гуля помилва тъмните й гладки коси, — Ася, та аз виждам, че ти си много, много уморена. А животът тук е толкова тежък. Ти мислиш, че на нас с Люда не ни е тежко? И още как! Само че ние сме по-силни от тебе…
— Ще привикна — каза Ася и покри краката си с края на шинела. — Само на никого не казвай да ме изпращат в тила. Чуваш ли, не искам!
— Е добре, добре!
Ася погледна Гуля и в очите на приятелката си Гуля прочете тревога.
— Какво друго има, Асенка?
— Нищо — отвърна Ася.
Искаше й се да каже, че вече трети ден момчетата ги няма, но не посмя да огорчава Гуля, пък и умората взе връх.
Ася скоро заспа, а Гуля дълго още седя, опряна на разклатената, тук правена масичка, загледана в това слабичко чернокосо момиченце, свило се по детски на клъбце.
Гуля знаеше за нея съвсем малко: че е от околностите на Минск, че брат й е на другия фронт и отдавна не пише, че баща й е умрял, а майка й и по-малката й сестричка са в някакъв колхоз край Уфа и също отдавна не пишат. И това е всичко. А колко близка чувстваше тя тази девойка! Като че се бяха родили в един и същ град, израсли са заедно и в едно и също училище са ходили заедно…
„Да, добра школа е войната!“
А сутринта се върнаха Саша и Гриша. Гладни, изпокъсани, в синини, те все пак се изпънаха по военному пред офицера Фасахов и доложиха:
— Другарю началник! Заповедта е изпълнена!
И те подробно разказаха къде и колко оръдия и танкове имат немците.
На троен кръстопът
Гуля бе приета за кандидат-член на партията. Това беше за нея голямо и радостно събитие. Много пъти препрочиташе тя боевата характеристика, която бе дал за нея в партията командирът на батальона:
… Комсомолката Корольова с личния си пример на храброст и геройство вдъхновява бойците за все нови и нови подвизи.
„Нима за мене е написано това?“ — с учудване мислеше Гуля.
Струваше й се през тия дни, че тя изведнъж е израсла, станала е по-възрастна и че трябва да се готви за още по-тежки изпитания. А времето беше напрегнато, преломно. Нашите части, задържайки противника, се готвеха за настъпление, за решителни боеве.
Люда Никитина току-що бе свършила да превързва една нова група ранени. Тя си миеше ръцете на тенекиения умивалник в дежурната стаичка, когато на вратата неочаквано се появи Гуля.