— Донесох ви яденето — каза той, като свали от гърба си своя товар. — Наливайте по-бързо, че трябва да занеса храна на дивизионния пункт.
— Какъв юнак си ти, Шурка! — каза Гуля, като сърбаше бързо горещата чорба с оловна лъжица от оловна чиния. — Щяхме да загинем без тебе.
А Плотников, който също лапаше лъжица след лъжица, добави:
— На̀, и ти участваш в атаката, Филатов. Подкрепление ни донесе.
Вече се стъмняваше, а боят за височината все още продължаваше. Връзката на Плотниковия батальон с командира на полка Хохлов отдавна бе прекъсната. Плотников изпрати при него най-хитрия и опитен от своите бойци, Хабибулин. Но изглежда Кадир не бе успял да се добере до Хохлов. Дългоочакваното подкрепление все още не идеше. А на всяка цена трябваше да устоят, да издържат докрай…
Цяла нощ боят не затихна. Настъпи утрото.
Гуля стоеше сега близо до картечаря Грещенко. Неговата картечница тракаше, без да млъкне.
— Юнак си ти, Митя! — насърчаваше го тя. — Тъй им се пада на тия дяволи! Митя, гледай, нашите танкове тръгнаха! Танковете!
Грещенко, без да се откъсва от картечницата, й викаше нещо в отговор, но думите му не можеха да се разберат.
И изведнъж неговата картечница замлъкна.
— Митя, какво правиш?
Тя остави автомата си на земята и отиде бързо при Грещенко. Той лежеше, отпуснал глава до картечницата си. Изпод шапката по челото му струеше кръв. Гуля се залови за санитарната си чанта, но от това вече нямаше нужда. Тя внимателно отпусна натежалата глава на земята, целуна убития Митя по челото и зае мястото му до картечницата.
И изведнъж Гуля видя, че на няколко крачки от нея Плотников разпери ръце и падна. Превъзмогвайки болката в крака, тя подскочи към него и се наведе.
— Другарю капитан! Ваня! — извика тя, забравила в тази минута, че говори с командира на батальона. — Мили! Ей сега ще те превържа! Ще ти олекне. Потърпи.
Плотников дишаше тежко и шумно.
Гуля извади от чантата бинт и бързо направи превръзка.
А немците отново се придвижваха. Приближаваха се все повече и повече…
Оставила ранения на място, Гуля отново се спусна към картечницата. С точна стрелба тя спря ония, които се промъкваха към нея. Немците залегнаха. Но ето че дискът на картечницата се свърши. Тя потърси наоколо и разбра: няма с какво да стреля. Цялата й надежда е в бомбите.
Гуля извади от пояса си бомба. Стисна я здраво в ръка и се приготви… Хайде, елате, елате! И точно в този миг тя почувства, че лявата й ръка се вдърви, натежа, също като чужда, и че ръкавът й се бе напълнил с нещо топло, лепкаво. Зави й се свят…
„Само да не падна!“
Гуля стисна зъби, хвана още по-здраво дръжката на бухалката и като допусна немците да дойдат по-близо, хвърли я. Добре!… Точно!…
Гуля измъкна втора бомба, последната. Тази вече не биваше да се хвърля — нея трябваше да остави за себе си, за да не се предаде жива на врага…
Вечерната ноемврийска мъгла обгради височината от всички страни. И почти сливащи се с тази мъгла, черни върху сиво, все повече и повече се приближаваха фигурите на немците…
И изведнъж някъде съвсем наблизо в тъмнината се чуха гласове. Руски говор! Наши!… Светна ракета, хвърлена от врага, и освети с бяла светлина приближаващия полк червеноармейци. Това беше един от полковете на дивизията — 788-ми.
„Подкрепление!“ — разбра Гуля.
Да, това беше подкрепление. Полкът се придвижваше към височината. Но той беше още далеч. А от височината под напора на врага се смъкваше надолу ротата от първи батальон. Тя нямаше командир. Парче от немски снаряд го бе убило на място.
И отново като че ли някакъв стремителен тласък подхвана Гуля. Тя забрави болките си, умората, страха — всичко на света.
— Другари! — завика тя и сякаш отдалече чу своя силен и звънлив глас. — Тръгвам първа на щурм! Кой ще ме последва? В атака, напред! За родината!
— Напред! — подхвана един глас.
— За родината! — като ехо се отзоваха десетки гласове.
Приведена, Гуля пробяга няколко крачки и изведнъж, сякаш се препъна, изправи се и отново падна.
Траянов се обърна, сложи автомата си на земята.
— Гуля! — извика я той. — Какво става с тебе?
Но тя не отговаряше.
Той почна да разкопчава яката на рубашката й и почувства кръв на ръцете си. Ранена. В гърдите.
Гуля глухо простена, дръпна се, отметна глава и с мъка изговори: