Кейт избухна в смях.
- Ако останете тук още час, просто няма да повярвате какво ще ми съобщи.
- Честно казано, господин Таунсенд, не очаквах да ми отделите повече от петнайсет минути. - Тя отново сведе очи към въпросите си.
- Питахте ме за „Континент“ - напомни й Кийт.
- А, да. Често се споменава, че сте били съсипан когато Алан Рътлидж подал оставката си като главен редактор.
- Да, наистина - потвърди той. - Алан беше прекрасен журналист и мой близък приятел. Но тиражът на вестника падна под петдесет хиляди броя и губехме близо сто хиляди лири седмично. С новия главен редактор възстановихме равнището от двеста хиляди броя дневно и в началото на новата година започваме издаването на „Сънди Континент“.
- Но сигурно ще се съгласите, че вестникът не може да се характеризира като „австралийския „Таймс“, нали?
- Да, и съжалявам за това. - За пръв път признаваше този факт пред някой друг освен пред майка си.
- „Сънди Континент“ ще последва ли примера на ежедневника, или имате намерение да издавате качествения национален вестник, от който толкова много се нуждае Австралия?
Кийт започваше да разбира защо госпожица Тълоу е спечелила наградата и защо Брус има толкова високо мнение за нея. Този път подбра думите си по-предпазливо:
- Ще се опитам да издавам вестник, какъвто повечето австралийци биха искали да виждат на закуска всяка неделя сутрин. Това отговаря ли на въпроса ви, Кейт?
- Боя се, че да, господин Таунсенд - усмихна се тя.
Той отвърна на усмивката й, но свъси вежди щом чу следващия й въпрос.
- Може ли да преминем на онзи момент от живота ви, който клюкарските страници отразиха толкова широко?
- Кийт леко се изчерви, докато момичето чакаше отговора му. Инстинктът му подсказваше незабавно да сложи край на интервюто, но той просто кимна.
- Вярно ли е, че в деня на сватбата си сте наредили на шофьора да подмине черквата само минути преди да пристигне булката?
Таунсенд се изпълни с облекчение, когато в кабинета влезе Хедър и твърдо заяви:
- До телефонното съвещание остават две минути, господин Таунсенд.
- До телефонното съвещание ли? - попита той.
- Да, господине. - Секретарката използваше този код само когато беше много ядосана.
- С Лондон и Лос Анджелис. - Тя замълча за миг, после прибави: - И Токио. - „Много е сърдита“ - помисли си Кийт. Но поне му даваше възможност да не отговори на въпроса. Кейт дори бе затворила бележника си.
- Прехвърли го за следобед - тихо отвърна той. Не беше сигурен коя от двете жени изглежда по-изненадана. Хедър ги остави сами, без да каже нищо повече, и този път дори затвори вратата.
Настъпи неловко мълчание.
- Да, вярно е - накрая рече Кийт. - Но ще ви бъда задължен, ако не споменавате за това в статията си.
Кейт остави молива си на масата. Таунсенд гледаше през прозореца.
- Извинете, господин Таунсенд, беше много нетактично от моя страна.
- Репортерите обикновено казват: „Просто си върша работата“ - тихо отвърна той.
- Навярно бихме могли да преминем към малко необикновеното, да не кажа странно, купуване на „2УУ“.
Кийт за пръв път се поотпусна.
- Когато новината се появи на станиците на „Кроникъл“ - по случайност в деня на сватбата ви, - сър Съмърсет ви Нарече „пират“.
- Убеден съм, че това е било комплимент.
- Комплимент ли?
- Да. Сигурно имал предвид, че следвам традицията на великите пирати.
- Кого имате предвид? - невинно попита Кейт.
- Уолтър Райли и Франсис Дрейк - каза Кийт.
- Струва ми се по-вероятно сър Съмърсет да е говорил за Синята брада или капитан Морган - отвърна на усмивката му тя.
- Възможно е. Но мисля, че тази сделка удовлетвори и двете страни.
Кейт отново погледна бележките си.
- Господин Таунсенд, сега притежавате или сте главе акционер на седемнайсет вестника, единайсет радиостанции, самолетна компания, хотел и две мини. - Репортерката вдигна очи към него. - Какви са по-нататъшните ви намерения?
- Бих искал да продам хотела и мините, така че ако случайно срещнете някой, който проявява интерес...
Кейт се засмя.
- Не, сериозно - каза тя в момента, в който Хедър за пореден път се появи в стаята.
- Премиер-министърът се качва с асансьора, господин Таунсенд - заяви тя. Шотландският й акцент се долавяше по-силно от обикновено. - Както ви е известно, двамата ще обядвате заедно в заседателната зала.