Кийт намигна на Кейт, която избухна в смях. Хедър отвори вратата и отстъпи настрани, за да въведе изискан побелял мъж.
- Добро утро, господин премиер. - Таунсенд стана да посрещне Робърт Мензис. Двамата се ръкуваха и Кийт се обърна да му представи Кейт, която се мъчеше да се скрие в ъгъла на кабинета. - Едва ли познавате Кейт Тълоу, господин премиер, но тя е една от най-обещаващите млади репортерки на „Кроникъл“. Зная, че се надява да вземе интервю от вас.
- С най-голямо удоволствие - отвърна Мензис. - Просто позвънете в кабинета ми, госпожице Тълоу, и веднага ще се уговорим за времето.
През следващите два дни Кийт не можеше да се избави от мислите за Кейт. Едно беше сигурно - тя не се вписваше в нито един от грижливо подредените му планове.
По време на обяда премиерът се чудеше защо домакинът му изглежда толкова разсеян. Таунсенд почти не прояви интерес към неговите предложения за обуздаване на профсъюзите, въпреки факта, че вестниците му от няколко години настояваха правителството да направи нещо по този въпрос.
Кийт не бе много по-словоохотлив и на следващата сутрин, когато председателства месечното заседание на директорския борд. Всъщност за човек, който контролираше най-голямата комуникационна империя в Австралия, той беше удивително мълчалив. Един-двама от другите директори се запитаха дали не замисля нещо. Когато се обръщаше към борда по седма точка - предстоящото му пътуване във Великобритания с цел закупуването на малка издателска група в северна Англия, - малцина видяха смисъл в идеята. Той просто не успя да ги убеди, че това изобщо си струва усилията.
След края на заседанието Таунсенд се върна в кабинета ги и остана на бюрото си, докато Хедър не си тръгна. Когато вратата зад нея се затвори, той си погледна часовника. Минаваше седем и това му напомни колко до късно работи секретарката. Изчака, докато се увери, че тя няма да се върне, после вдигна слушалката и набра трите цифри, които щяха да го свържат директно с кабинета на главния редактор.
- Брус, за онова пътуване до Лондон. Трябва да взема журналист, така че ако новината се разчуе, ти да научиш пръв.
- Какво ще купуваш този път? - попита Кели. - „Таймс“ли?
- Не, поне засега - отвърна Таунсенд. - Търся нещо, от което може да се спечели.
- Какво ще кажеш да се свържа с Нед Бруър от лондонската ни редакция?
- Не съм сигурен, че това е работа за шефа на редакцията - каза Кийт. - Няколко дни ще обикалям из Северна Англия, за да търся добри журналисти. Не бих искал Нед да отсъства толкова дълго.
- Бих могъл да освободя Ед Мейкинс за една седмица. Но ще ми трябва за откриването на парламентарната сесия - особено ако предчувствието ти се окаже вярно и Мензис наистина обяви закон за ограничаване правомощията на профсъюзите.
- Не, не, не ми трябва чак толкова високопоставен журналист. Пък и не зная точно колко ще се забавя. Достатъчен е някой млад репортер. - Той замълча за миг, ала Брус не му се притече на помощ. - Останах впечатлен от онова момиче, което прати да ме интервюира онзи ден. Как й беше името?
- Кейт Тълоу - отвърна Кели. - Но тя е прекалено млада и неопитна за толкова важна работа.
- Когато се запознахме, и ти беше млад, Брус. Това не ми попречи да ти предложа да станеш главен редактор.
Последва кратко мълчание.
- Ще проверя дали е свободна - каза Брус накрая.
Таунсенд с усмивка затвори. Не можеше да се преструва, че с нетърпение е очаквал пътуването до Англия, макар да знаеше, че е настъпило времето да разшири империята си извън Австралия.
Той отново погледна към пръснатите по бюрото му бележки. Въпреки че цяла група консултанти бяха пресели през сито всички издателски групи във Великобритания, в крайна сметка му предлагаха само една добра перспектива.
Отвори папката и се зачете в доклада за „Уест Райдинг Груп“. Централата й се намираше в Лийдс. Кийт се усмихна. По време на следването си в Оксфорд не бе посещавал този град, но си спомняше близкия донкастърски хиподрум. И ако не грешеше, тогава бе спечелил.
19. НЮЗ КРОНИКЪЛ
25 октомври 1951
Чърчил печели изборите
- Как ще платите, господин Армстронг? - попита агентът на недвижими имоти.
- Всъщност съм капитан Армстронг.
- Извинете, капитан Армстронг.
- Ще платя с чек.
Трябваха му десет дни, за да открие подходящо жилище, и едва след като подписа договора за краткосрочен наем на апартамента в Станхоуп Гардънс, агентът спомена, че на горния етаж живеел пенсиониран бригаден генерал.