Търсенето на офис му отне още повече време, защото трябваше да е на адрес, който да убеди Юлиус Хан, че Армстронг през целия си живот се е занимавал с издателска дейност.
Когато Джон Д. Уд научи каква сума има предвид, го прехвърлиха при най-нископоставения агент.
След две седмици Армстронг се спря на офис, по-малък дори от апартамента му в Станхоуп Гардънс. Макар че изобщо не можеше да приеме описанието на стаичката с обща тоалетна като „идеална, съвършена и уникална“, тя имаше две преимущества: адрес на Флийт Стрийт и наем, който можеше да си позволи - за първите три месеца.
- Бъдете така любезен да се подпишете най-отдолу, капитан Армстронг.
Дик развъртя капачката на новия си паркер и подписа договора.
- Добре. Всичко е уредено - каза агентът. - Както знаете, капитан Армстронг, наемът е десет лири седмично, за първото тримесечие - в аванс. Ако обичате, дайте ми чек за сто и трийсет лири.
- По-късно следобед ще пратя някой от хората ми донесе чека - като поправяше вратовръзката си, отвърна Дик.
Младежът се поколеба за момент, после прибра договора в куфарчето си.
- Няма проблем, капитан Армстронг - каза той и подаде ключа за най-малкия офис от списъка им.
Армстронг бе убеден, че когато набере номера и чуе думите „Армстронг Комюникейшънс“, Хан няма откъде знае какво представлява неговата издателска къща - една стая, две бюра, кантонерка и съвсем наскоро инсталиран телефон. А що се отнасяше до „някой от хората ми“, той не лъжеше. Предната седмица в Лондон се беше върнала Сали Кар, която същата сутрин бе постъпила при него като секретарка.
Дик не можеше веднага да даде чека, защото от „Баркли“ не искаха да му издадат чекова книжка, докато не получат обещания превод от „Холт & Ко“ в Берлин. Фактът че е капитан, както постоянно им напомняше, изглежда не впечатляваше никого.
Когато парите най-после се получиха, управителят призна на своя счетоводител, че е очаквал в сметката на капитан Армстронг да бъдат прехвърлени малко повече от 217.9 лири.
Докато чакаше превода, Дик се свърза със Стивън Холит в офиса му в „Линкълн Ин Фийлдс“ и го помоли да регистрира „Армстронг Комюникейшънс“ като частна компания. Това му струва още десет лири.
На бюрото на Сали се появяваха нови сметки, а Армстронг нямаше каси бордо, за да ги уреди, затова покани Холит да стане секретар на компанията.
Беше останал с по-малко от четирийсет лири и нареди на Сали да не изплаща сметки над десет лири, докато не получат поне три искания за уреждането им.
Вече бременна в шестия месец с второто им дете, Шарлот пристигна при него в Лондон няколко дни след подписването на договора за наем на апартамента. Когато показа четирите стаи, тя не отбеляза колко са малки в сравнение с просторното им берлинско жилище. Просто беше щастлива, че са напуснали Германия.
Докато всеки ден пътуваше с автобус до офиса си, Армстронг се чудеше след колко време ще разполага с автомобил и шофьор. След регистрирането на компанията той излетя за Берлин и уговори неохотния Хан да му отпусне заем от хиляда лири. Върна се в Лондон с чек и дванайсет ръкописа, след като беше обещал, че ще бъдат преведени за броени дни и че ще изплати заема веднага щом подпише първия договор за разпространение в чужбина. Ала пред него стоеше проблем, който не можеше да признае на немеца. Макар да прекара часове на телефона в опити да уреди срещи с шефовете на всички водещи научни издателства в Лондон, Сали скоро откри, че техните врати не се отварят пред капитан Армстронг така, както в Берлин.
В онези вечери, в които се прибираше преди полунощ, Шарлот го питаше как върви работата. „Не би могло да се мечтае за повече“ замени „Строго секретно“. Но тя не можеше да не забележи, че в пощенската им кутия редовно се появяват тънки кафяви пликове, които изчезват неразпечатани в едно чекмедже. Когато жена му заминаваше за Лион за раждането на второто им дете, Дик й обеща до завръщането й да е подписал първия си голям договор.
След десетина дни, докато Армстронг диктуваше отговор на получено същата сутрин писмо, на вратата се почука. Сали отвори и застана лице в лице с първия им клиент. Джофри Бейли, канадец, който представляваше малко монреалско издателство, всъщност беше слязъл от асансьора на грешен етаж. Ала след час си тръгна с три немски научни ръкописа. Когато получи преводите им и осъзна търговския им потенциал, Бейли се върна с чек и подписа договор за правата върху издаването на трите книги в Канада и Франция. Армстронг осребри чека, но не си направи труда да информира Юлиус Хан за сделката.