- Вече ви пратихме единайсет предупреждения.
- Не ми е известно да съм ги получавал. Така че...
- Последните три от които - продължи Хан - бяха пратени с препоръчана поща на този адрес.
- Това не означава, че съм ги получил.
- За всяко от тях се е подписвала секретарката ви или полковник Оукшот. Последното ни искане беше връчено лично на вашия адвокат Стивън Холит. Доколкото ми е известно, той е съставил договора.
Армстронг нямаше какво да каже.
Хан отвори очуканото си куфарче, извади три документа и ги сложи на бюрото пред бившия си партньор. После извади четвърти.
- Сега ви връчвам едномесечно предизвестие да върнете всички публикации, получени от нас през последните две години, наред с чек за сто и седемдесет хиляди лири, с който да покриете задълженията си. Нашите счетоводители смятат, че тази сума е минимална.
- Нима след всичко, което направих за вас, няма да ми дадете още една възможност? - умолително попита Армстронг.
- Вече ви дадохме прекалено много възможности - отвърна Хан - и нито един от двама ни - той кимна към колегата си - не е на такава възраст, че да си позволи да губи време в напразни надежди да спазите договорите си.
- Но как ще оцелеете без мен? - възкликна Дик.
- Много просто. Тази сутрин подписахме нов договор. Вече ще ни представлява известното издателство „Макмилън“, което, сигурен съм, ви е познато. В следващия брой на „Букселър“ ще обявим на всичките ни клиенти във Великобритания, Съединените щати и останалия свят, че вие вече не ни представлявате.
Хан и Шулц се изправиха и си тръгнаха, без да кажат нищо повече. Армстронг извика след тях:
- Ще ви пратя адвокатите си!
Когато остана сам, той бавно се приближи до прозореца, впери поглед надолу към улицата и не помръдна, докато не ги видя да се качват на едно такси. Чак тогава се върна до бюрото си, вдигна слушалката на най-близкия телефон и набра някакъв номер. Отговори му познат глас:
- През следващите седем дни купувай всички акции на „Макмилън“, до които успееш да се добереш.
После затвори и набра друг номер.
Стивън Холит внимателно изслуша подробния му разказ за срещата с Хан и Шулц. Не се изненада, защото съвсем наскоро бе информирал клиента си за полученото предупреждение. Армстронг му зададе един-единствен въпрос:
- С колко време смяташ, че разполагам? През следващите няколко седмици трябва да получа няколко големи плащания.
- Може би с година, година и половина, ако решиш да ги дадеш под съд.
Две години по-късно, след като изчерпа силите на всички, включително на Стивън Холит, Дик се споразумя с Хан на стъпалата пред съда.
Адвокатът подготви дълъг документ, с който Армстронг се съгласяваше да върне на Хан публикации, таблици, договори и над четвърт милион книги от склада си в Уотфорд. Освен това трябваше да плати 75 хиляди лири като окончателно уреждане на задълженията си от предишните пет години.
- Слава Богу, че най-после се избавихме от него - каза Хан, когато закрачи по Странд.
В деня след подписването на споразумението полковник Оукшот без никакво обяснение подаде оставка от борда на „Армстронг Комюникейшънс“. Три седмици по-късно получи инфаркт и почина. Армстронг не успя да намери време да присъства на погребението, затова прати да го представлява Питър Уейкъм, новия заместник-председател.
В този ден Дик беше в Оксфорд и подписваше договор за наем на една голяма сграда в предградията.
През следващите две години той на практика прекарваше повече време във въздуха, отколкото на земята. Пътуваше из целия свят, посещаваше авторите, сключили договори с Хан, и се опитваше да ги убеди, че трябва да ги анулират и да подпишат нови с „Армстронг Комюникейшънс“. Разбираше, че навярно няма да успее да привлече някои немски учени, ала това се компенсираше от изключителните права върху руската научна продукция, осигурени му от полковник Тюлпанов, и от многобройните договори с Америка, сключени през годините, докато Хан нямаше право да пътува в чужбина.
Мнозина от учените, които рядко си подаваха носа извън лабораториите, бяха поласкани от личната му поява и обещанието за огромна читателска аудитория в глобален мащаб. Те често нямаха представа за действителната търговска стойност на проучванията си и с радост подписваха предложените им договори. По-късно пращаха трудовете на живота си в Хедли Хол, Оксфорд, понякога със заблудата, че този адрес има някаква връзка с университета.