- Уиски с малко вода, моля.
... също прибавил местни вестници към трите си нови фабрики в Донкастър, Брадфорд и Лийдс. По различно време те привлекли вниманието на Бивърбрук, Нортклиф и Родърмиър. Франк очевидно дал и на тримата често цитирания отговор: „Немаш работа тук, приятел“.
Ала изглежда, че третото поколение Шътълуърт не били замесени от същото тесто. В резултат на съчетанието от евтини, внасяни от Индия тъкани и единствен син, който искал да стане ботаник, печалбите на компанията - осем фабрики, седем ежедневника, пет седмичника и окръжно списание - започнали да спадат още от деня на погребението на Франк. Фабриките били ликвидирани в края на 40-те и оттогава издателската група едва се крепяла на повърхността. В момента, изглежда, оцелявала единствено заради лоялността на читателите си, но последните данни сочели, че положението вече било неудържимо.
Таунсенд вдигна поглед - поднасяха му табла с храна. Кейт остави книгата си - ала продължи да мълчи, за да не прекъсва мислите на шефа си.
- Искам да прочетеш това. - Той й подаде първите няколко страници от доклада. Така ще разбереш целта на пътуването ми до Англия.
Кийт отвори втора папка, подготвена от Хенри Улстънхоум, негов състудент от Оксфорд и адвокат в Лийдс. Почти не си го спомняше, освен че след няколко чаши в кръчмата ставаше необичайно бъбрив. Нямаше да спре избора си на него, но тъй като фирмата му представляваше „Уест Райдинг Груп“ още от основаването й, не му оставаше друга възможност. Тъкмо Улстънхоум пръв му бе посочил потенциала на групата. Според него, макар компанията да не се продавала - сегашният председател на директорския борд със сигурност би отрекъл това, - ако някога решал да се избави от „УРГ“, Джон Шътълуърт щял да потърси купувач колкото може по-надалеч от Йоркшир. Когато му поднесоха чиния супа от костенурка, Таунсенд се усмихна. Като собственик на „Хобарт Мейл“ той трябваше да е най-подходящият кандидат на света.
След като Кийт му отговори, че проявява интерес, Улстънхоум предложи да се срещнат, за да обсъдят условията. Таунсенд заяви, че първо трябвало да види пресите на компанията. „Невъзможно - незабавно отвърна адвокатът. - Докато не сключи сделката, Шътълуърт не иска да се появява на първа страница на собствените си вестници.“ Кийт знаеше, че преговорите, водени чрез трета страна, винаги са трудни, но в този случай щеше да се наложи да разчита на Улстънхоум да отговори на повече въпроси, отколкото обикновено.
С вилица за второто в едната ръка и следващата страница в другата, той започна да преглежда подготвените от Клайв Джарвис сметки. Клайв смяташе, че компанията струва между сто и сто и петдесет хиляди лири, но отбелязваше, че тъй като не бил видял нищо друго освен счетоводния баланс, не бил в състояние да се ангажира - очевидно искаше да си остави вратичка в случай, че нещо се обърка.
- Това е по-интересно от Патрик Уайт - каза Кейт, след като остави първата папка. - Обаче какво трябва да направя аз?
- Това ще зависи от крайния резултат - отвърна Кийт.
- Ако сключа тази сделка, искам статии във всичките си австралийски вестници, както и отделен материал - не толкова възторжен - за световните осведомителни агенции. Най-важното е да информираме издателите по целия свят, че вече съм сериозен играч извън Австралия.
- Добре ли познавате Улстънхоум? - попита Кейт. - Струва ми се, че до голяма степен ще трябва да разчитате на неговата преценка.
- Не много добре - призна Таунсенд. - Той беше две години преди мен в Уорчестър и се смяташе за малко грубоват.
- Грубоват ли? - озадачи се репортерката.
- Прекарваше повечето си време с отбора на колежа по ръгби или на реката с гребците. Мисля, че го избраха за треньор, защото гласът му можеше да се чуе на отсрещния бряг на Темза и защото обичаше да си пийва с отбора. Но това беше преди десет години - доколкото ми е известно, вече е улегнал и е станал намусен йоркширски адвокат с жена и няколко деца.
- Имате ли представа дали „Уест Райдинг Груп“ наистина си струва?
- Не, но винаги мога да измисля претекст, за да видя шестте преси и да се уверя дали редакторите и журналистите са добри. Само че в Англия най-големият проблем винаги са били профсъюзите. Ако тази група се контролира от синдикатите, няма да проявя интерес. Защото колкото и изгодна да е сделката, профсъюзите само за няколко месеца могат да ме доведат до фалит.
- А ако не се контролира от синдикатите?
- Тогава навярно ще се съглася на сто, дори сто и двайсет хиляди. Но няма да предложа цена, докато не науча колко искат те.
- Е, това е по-интересно, отколкото съдебните процеси срещу непълнолетни - каза Кейт.