- И аз започнах с тях - отвърна Кийт. - Но за разлика от твоя случай, редакторът не смяташе, че моите усилия са достойни за награда, и повечето от репортажите ми отиваха в кошчето още преди да е дочел първия абзац.
- Сигурно е искал да докаже, че не го е страх от баща ви.
Таунсенд я погледна и видя, че се чуди дали не е прекалила.
- Сигурно - рече той. - Но това беше преди да поема „Кроникъл“ и да го уволня.
Кейт замълча, докато стюардесата отнасяше таблите им.
- Скоро ще угасим осветлението - съобщи тя, - но ако желаете да продължите да четете, над главите ви има лампички.
Кийт кимна и включи своята. Кейт се протегна, свали облегалката си, зави се с одеялото и затвори очи. Той я погледна, после отвори четвърта папка. И продължи да чете цяла нощ.
Когато полковник Тюлпанов му се обади и му предложи да се срещне с неговия колега Юрий Валчек по въпрос от взаимен интерес, Армстронг се съгласи да обядва с него в „Савой“.
През последните десет години Дик редовно пътуваше до Москва и в замяна на изключителните права върху разпространението на съветската научна продукция в чужбина продължаваше да изпълнява малки задачи за Тюлпанов, като успяваше да си втълпи, че не вреди на втората си родина. Той поддържаше тази заблуда, като винаги предупреждаваше Форсдайк за пътуванията си, от време на време предаваше негови съобщения и често се връщаше с неразбираеми отговори. Армстронг съзнаваше, че двете страни го смятат за свой човек, и подозираше, че Валчек не е обикновен куриер, а проверява до каква степен могат да му се доверят. С избора си на „Савой Грил“ се надяваше да убеди Форсдайк, че не крие нищо от него.
Пристигна в ресторанта няколко минути по-рано и го настаниха в обичайното му сепаре. Отказа се от любимото си уиски със сода в полза на водка - общоприет знак сред агентите, че не трябва да разговарят на английски. Дик погледна към входа и се зачуди дали ще успее да познае Валчек. Преди десет години щеше да е лесно, но самият той бе предупреждавал мнозина от новото поколение, че изпъкват със своите евтини двуредни костюми и тънки лекьосани вратовръзки. Оттогава по-редовните посетители в Лондон и Ню Йорк се бяха научили да се отбиват в „Савил Роу“ и на Пето авеню - макар да подозираше, че когато се връщат с „Аерофлот“ в Москва, се налага да се преобличат.
В ресторанта влязоха двама увлечени в разговор бизнесмени. Армстронг познаваше единия, но не можеше да си спомни името му. Следваше ги поразителна млада жена с още двама мъже. Жена на обяд в „Савой“ бе необичайна гледка и той я проследи с поглед, докато настаняваха нея и спътниците й в съседното сепаре.
Метрдотелът прекъсна мислите му.
- Гостът ви пристигна, господине.
Дик се изправи и се ръкува с някакъв мъж, който можеше да мине за директор на британска компания и който очевидно нямаше нужда да му обясняват къде е „Савил Роу“. Армстронг поръча две водки.
- Нормално ли пътувахте? - попита той на руски.
- Зле, другарю - отвърна Валчек. - За разлика от вас, аз нямам друг избор освен „Аерофлот“. Ако някога ви се наложи, изпийте хапче за сън и изобщо да не ви хрумва да опитвате храната.
Дик се засмя.
- Как е полковник Тюлпанов?
- Генерал Тюлпанов ще бъде назначен за заместник-началник на КГБ и иска да информирате бригаден генерал Форсдайк, че все още има по-висок чин от него.
- С най-голямо удоволствие - отвърна Армстронг. -Има ли други промени на върха, за които би трябвало да науча?
- Засега не. Макар да подозирам, че другарят Хрушчов няма още дълго да се задържи.
- В такъв случай може да се наложи да освободите бюрото си - каза и го погледна право в очите.
- Не и докато Тюлпанов ми е шеф.
- И кой ще наследи Хрушчов?
- Аз бих заложил на Брежнев. Но докато Тюлпанов има досиета за всеки възможен кандидат, никой няма да се опита да го смени него.
Армстронг се усмихна при мисълта, че Тюлпанов не се е променил.
Сервитьорът поднесе на госта му втора чаша водка.
- Генералът има много високо мнение за вас - продължи Валчек - и когато официално го повишат, несъмнено ще станете още по-влиятелен. - Той замълча, докато разглеждаше менюто и даваше поръчката си на английски. - Кажете ми - продължи руснакът, след като сервитьорът се отдалечи, - защо генерал Тюлпанов винаги ви нарича Луби?
- Обикновено кодово име - отвърна Дик.
- Но вие не сте руснак.
- Не съм.
- Но не сте и англичанин, нали, другарю?
- Аз съм по-англичанин от англичаните - сложи точка на диалога Армстронг. Келнерът му сервира чиния пушена сьомга.