Валчек отряза парче от полусуровата си пържола и най-после му разкри целта на визитата си.
- Националният научен институт иска да публикува книга за постиженията ни в областта на космическите проучвания - каза руснакът, след като си избра френска горчица. - Председателят смята, че президентът Кенеди получава прекалено много овации за програмата на НАСА, а всички знаят, че именно Съветският съюз прати първия човек в космоса. Подготвили сме документ, в който подробно са представени нашите постижения. Разполагам с ръкопис от двеста хиляди думи, съставен от водещите учени в тази област, над сто снимки, направени миналия месец, диаграми и спесификации на Луна IV и V.
Армстронг не се опита да прекъсне изложението на Валчек. Куриерът със сигурност разбираше, че такава книга ще е остаряла още преди да бъде публикувана. Очевидно имаше друга причина да измине целия път от Москва, за да обядва с него. Но гостът му продължаваше да изрежда все по-незначителни подробности. Накрая поиска мнението му за проекта.
- Какъв тираж има предвид генерал Тюлпанов?
- Един милион с твърди корици за разпространение по обичайните канали.
Дик се съмняваше, че подобно издание би имало дори стотина читатели.
- Но само разходите за печат са...
- Напълно разбираме риска, който ще поемете с такава публикация. Затова авансово ще ви преведем сумата от пет милиона долара. Можете да я разпределите между страните, в които ще преведете, публикувате и продавате книгата. Естествено ще получите десет процента комисиона. Трябва да отбележа, че генерал Тюлпанов няма особено много да се изненада, ако това издание не попадне в списъка на бестселърите. Той ще остане доволен, стига да сте в състояние в годишния си отчет да докажете, че са отпечатани един милион броя. Важното е разпределението на печалбата.
- За едно издание ли става дума? - попита Армстронг.
- Ако постигнете успех с този... - руснакът замълча, за да подбере подходящата дума - проект, бихме искали след една година да отпечатате тираж с меки корици, за който, разбира се, ще има допечатки, допълнени издания.
- И това ще осигури постоянен приток на валута за вашите агенти - прекъсна го Дик.
- И като наш представител - без да обръща внимание на забележката му, продължи Валчек - вие получавате по десет процента от всеки аванс. В крайна сметка няма причина да се отнасят с вас по-различно отколкото с всеки обикновен разпространител. Убеден съм, че нашите учени ще са в състояние всяка година да подготвят нов, достоен за публикуване ръкопис. Стига правата им да се изплащат навреме и в каквато валута поискаме.
- Кога ще видя ръкописа? - попита Армстронг.
- Нося едно копие. - Руснакът погледна куфарчето си.
- Парите ще бъдат преведени на ваша сметка в Лихтенщайн до края на седмицата. Казаха ми, че досега винаги сме действали по този начин.
Дик кимна.
- Ще ми трябва второ копие от ръкописа, за да го дам на Форсдайк.
Валчек въпросително повдигна вежди.
- Пратил е агент, който седи в отсрещната част на ресторанта - каза Армстронг. - Трябва да ми предадете ръкописа точно преди да си тръгнем. Не се безпокойте - усетил тревогата на събеседника си, рече Дик. - Той не разбра нищо от книгоиздаване и отделът му сигурно ще изгуби месеци в търсене на шифровани изрази в текста.
Валчек се засмя, но не погледна към другата част на залата.
По време на последвалото мълчание Армстронг долови от съседната маса една-единствена дума „преси“. Заслуша се в разговора, но руснакът поиска мнението му за някакъв млад чех на име Хавел, който неотдавна бил хвърлен в затвора.
- Политик ли е?
- Не, той е...
Дик допря показалец към устните си, за да му покаже да продължи да приказва, но да не очаква отговори. Валчек не се нуждаеше от уроци.
Армстронг се съсредоточи върху тримата в съседното сепаре. Слабият мъж с гръб към него можеше да е само австралиец, но въпреки че долавяше акцента, той не чуваше почти нищо друго. До него беше младата жена, чиято поява го бе разсеяла. Приличаше на европейка. От дясната й страна с лице към австралиеца седеше мъж, който говореше със северноанглийски акцент, а гласът му би доставил удоволствие на всеки полкови старши сержант. Очевидно никой не му беше обяснил значението на думата „тихо“.
Докато Валчек тихо продължаваше да приказва на руски, Армстронг извади писалката си и започна да нахвърля върху гърба на менюто отделните думи, които долавяше -съвсем не лека задача, освен ако не си обучен от професионалист. Не за пръв път бе благодарен на Форсдайк.
„Джон Шътълуърт, председател на борда на „УРГ“, собственик“ - бяха първите думи, които записа. Изтекоха няколко минути преди да прибави „Хъдърсфийлд Екоу“ и имената на още шест вестника. Взря се в очите на руснака и продължи да се съсредоточава, после надраска още четири думи: „Лийдс, утре, в дванайсет“, Докато кафето му изстиваше, последва „120 000 е разумна цена“. И накрая: „фабриките са затворени за известно време“.