Когато на съседната маса започнаха да разговарят за крикет, Армстронг реши, че макар да е подредил отделни части от мозайката, трябва колкото може по-скоро да се върне в офиса си, за да довърши картината до обяд на следващия ден. Погледна си часовника и въпреки че току-що си бе взел втора порция пудинг, поиска сметката. Когато я донесоха, Валчек извади от куфарчето си дебел ръкопис и демонстративно му го подаде. Дик плати, изправи се, пъхна папката под мишница и заговори с агента на руски, докато двамата минаваха покрай съседното сепаре. Хвърли поглед към жената и му се стори, че забелязва на лицето й облекчено изражение - може би защото ги бе чула да приказват на чужд език.
На вратата Армстронг подаде на метрдотела банкнота от една лира и каза:
- Великолепен обяд, Марио. И благодаря, че настани такава поразителна жена на съседната маса.
- За мен е удоволствие, господине - отвърна Марио.
- Може ли да попитам на чие име е била запазена масата?
Метрдотелът прокара показалец по списъка с резервации.
- Господин Кийт Таунсенд, господине.
Тази част от мозайката струваше много повече от една лира.
На улицата Дик се ръкува с руснака и го увери, че незабавно ще се заеме с публикуването на книгата.
- Радвам се да го чуя, другарю - на безупречен английски отвърна Валчек. - А сега трябва да побързам, за да не закъснея за часа при шивача си. - И светкавично се смеси с потока от хора по Странд и изчезна към „Савил Роу“.
Докато Бенсън го откарваше в офиса, Армстронг не мислеше за Тюлпанов, Юрий Гагарин и дори Форсдайк. Щом стигнаха, се втурна право в кабинета на Сали и я завари да разговаря по телефона. Наведе се над бюрото й и натисна вилката.
- Защо Кийт Таунсенд се интересува от нещо, наречено „УРГ“? Какво е то?
Все още със слушалка в ръка, секретарката се замисли, после каза:
- Може би „Уест Райдинг Груп“?
- Не, не ми се струва вероятно. Таунсенд се интересува само от вестници.
- Искаш ли да проверя?
- Да - каза той. - Ако Таунсенд е в Лондон, за да купи нещо, трябва да науча какво е. Запази го в пълна тайна - нека по въпроса работи само берлинската група.
На Сали, Питър Уейкъм, Стивън Холит и Бенсън им трябваха два часа, за да допълнят с още няколко парчета мозайката. През това време Армстронг се обади на счетоводителя и банкера си, за да ги предупреди да са в готовност.
В четири и четвърт Дик четеше доклад за „Уест Райдинг Пъблишинг Груп“, доставен му преди минути от „Дън & Брадстрийт“. След като два пъти прегледа цифрите, трябваше да се съгласи с Таунсенд, че 120 хиляди лири е разумна цена. Но разбира се, това бе преди господин Джон Шътълуърт да получи втора оферта.
В шест часа всички от берлинския му екип седяха около бюрото му, готови да му съобщят откритията си.
Стивън Холит беше установил кой е бил другият мъж на масата и в коя адвокатска кантора работи.
- Те представляват рода Шътълуърт повече от половин век - каза той. - Утре Таунсенд има среща в Лийдс с Джон Шътълуърт, сегашния председател на борда, но не успях да науча точния час.
Сали се усмихна.
- Добра работа, Стивън. Ти какво откри, Питър?
- Имам служебния и домашния номер на Улстънхоум, часа на заминаване на влака за Лийдс и регистрационния номер на автомобила на жена му, която ще го посрещне на гарата. Успях да убедя секретарката му, че сме съученици.
- Добре, успял си да попълниш няколко парчета от мозайката - рече Армстронг. - Ами ти, Рег? - Трябваха му години, за да престане да го нарича „редник Бенсън“.
- Таунсенд е отседнал в „Риц“, момичето също. Казва се Кейт Тълоу. Двайсет и две годишна, работи в „Сънди Кроникъл“.
- „Сидни Кроникъл“ - поправи го Сали.
- Това е от скапания им австралийски акцент - отвърна Рег. - Та госпожица Тълоу - продължи той, - както ме увери главният портиер, не само е в отделна стая, но и е два етажа под шефа си.
- Значи не му е любовница - каза Армстронг. - Твой ред е, Сали.
- Таунсенд и Улстънхоум са състуденти от Оксфорд, както потвърди секретарката на колежа Уорчестър. Но лошата новина е, че Джон Шътълуърт е единствен акционер на „Уест Райдинг Груп“ и живее като истински отшелник. Не успях да открия адреса му, няма го и в телефонния указател. Всъщност никой в офиса на групата не го е виждал от няколко години. Така че идеята да направим контраоферта преди дванайсет утре просто не е реалистична.