- Нали не сме закъснели за полета до Мелбърн? - попита той, когато подаде паспорта си.
- Не, господин Таунсенд - отвърна служителката. -Посланикът ни предупреди. За вас са резервирани два билета - единият на ваше име, другият за госпожица Тълоу.
- Това съм аз - подаде й своя паспорт Кейт.
- Местата ви са в първа класа. Моля, идете на изход седемнайсет. Пътниците вече се качват на борда.
Когато влязоха в залата за заминаващи, им оставаха още няколко минути и Таунсенд отиде да потърси телефон. Наложи се да изчака на опашка. Накрая набра домашния номер на Хенри. Даваше заето. Опита още три пъти, но със същия резултат. Тъкмо звънеше на посланика, когато по високоговорителите обявиха последно повикване за полета му. В залата вече нямаше никой друг освен него и Кейт. Той й махна с ръка да тръгва към самолета.
Остави телефона да звъни още няколко секунди. Накрая се отказа, затвори и се затича към изхода.
- Успя ли? - попита Кейт, докато той закопчаваше колана си. За пръв път му говореше на „ти“.
- Не - отвърна Таунсенд. - Телефонът на Хенри постоянно даваше заето, а в посолството не ми отговориха.
Кейт замълча. Самолетът вече рулираше към пистата.
- Докато ти звънеше, имах време да помисля - каза Кейт. - Нещо не се връзва.
Самолетът започна да ускорява.
- Какво искаш да кажеш?
- На първо място, моят билет.
- Твоят билет ли? - озадачи се Кийт.
- Да. Откъде са знаели в „Куонтас“ на чие име да го запазят?
- Сигурно им го е дал посланикът.
- А той откъде го е знаел? Поканата му за вечеря беше само за теб, защото не е знаел, че те придружавам.
- Сигурно е попитал в хотела.
- Възможно е. Но ме безпокои още нещо.
- Какво?
- Пиколото знаеше точно на коя маса да дойде.
- И какво от това?
- Странно, че знаеше на коя маса да дойде, въпреки че ти беше с гръб към него.
- Може да е попитал метрдотела.
- Не - отвърна Кейт. - Мина точно покрай него, но изобщо не го попита за нищо.
- Не разбирам за какво говориш?
- И телефонът на Хенри постоянно е давал заето, въпреки че едва минаваше осем и половина. - Колелата на самолета се откъснаха от земята. - И защо не си успял да се свържеш с посланика в осем и половина, след като си разговарял с него в седем и двайсет?
Кийт я гледаше и не я разбираше.
- Прецакали са ни, Кийт - каза тя. - Някой, който не е искал да си в Лийдс в дванайсет часа, за да подпишеш договора.
Таунсенд скочи от седалката, изтича по пътеката и преди стюардът да успее да му попречи, влетя в пилотската кабина. Командирът на полета със съчувствие го изслуша, но отбеляза, че след като самолетът вече бил на път за Бомбай, не можел да му помогне с нищо.
- Самолетът излетя и двамата са на борда - съобщи от телефон на летището Бенсън. - Ще останат във въздуха поне през следващите четиринайсет часа.
- Добра работа, Рег- отвърна Армстронг. - Сега се върни в „Риц“. Сали вече е запазила стаята на Таунсенд, така че чакай да се обади Улстънхоум. Дотогава аз ще съм пристигнал в хотел „Куинс“ и ще ти кажа номера на стаята си.
Кийт седеше в самолета и удряше с длани по страничните облегалки.
- Кои са тези хора и как са успели да го направят?
Кейт беше почти сигурна, че знае кои са и до голяма степен как са успели.
Три часа по-късно потърсиха господин Кийт Таунсенд в „Риц“. Телефонистката изпълни инструкциите, дадени й от изключително щедрия господин, с когото бе приказвала по-рано същата сутрин, и прехвърли разговора в стая 319, където беше Бенсън.
- Кийт там ли е? - попита разтревожен глас.
- Кой се обажда, моля?
- Хенри Улстънхоум.
- Добро утро, господин Улстънхоум. Господин Таунсенд се опита да ви се обади сутринта, но линията постоянно даваше заето.
- Зная. Някой ми позвъни към седем, но се оказа грешка. Когато по-късно се помъчих да набера, телефонът беше блокирал. Но къде е Кийт?
- Пътува за Мелбърн. Майка му получила инфаркт и посланикът му запази места в самолета.
- Съжалявам, но се боя, че господин Шътълуърт може да не се съгласи да изчака с договора. И без това едва го убедих изобщо да ни приеме.
Бенсън дословно прочете думите, които му бе написал Армстронг:
- Господин Таунсенд ми нареди да ви предам, че е пратил свой представител в Лийдс и го е упълномощил да подпише договора, стига вие да не възразявате.
- Не възразявам - отвърна Улстънхоум. - Кога ще пристигне?
- Вече би трябвало да е в хотел „Куинс“. Замина за Лийдс малко след като господин Таунсенд потегли за „Хийтроу“. Няма да се изненадам, ако в момента ви търси в хотела.