- В такъв случай най-добре да сляза във фоайето и да го намеря - каза Улстънхоум.
- Между другото - прибави Бенсън, - нашият счетоводител би желал да потвърди окончателната сума - сто и двайсет хиляди лири.
- Плюс всички правни разноски - каза адвокатът.
- Плюс всички правни разноски - повтори Бенсън. -Няма да ви задържам повече, господин Улстънхоум. - И затвори телефона.
Улстънхоум напусна заседателната зала и слезе с асансьора, убеден, че ако адвокатът на Кийт носи чек за цялата сума, ще успее да уреди всичко преди пристигането на Шътълуърт. Оставаше един-единствен проблем: нямаше представа кого да търси.
Бенсън помоли телефонистката да го свърже с един номер в Лийдс и когато му отговориха, той поиска да му дадат стая 217.
- Добра работа, Бенсън - похвали го Армстронг. - Сега плати в брой за хотела и можеш да си почиваш до края на деня.
Във фоайето Дик видя Холит да приказва с мъжа от „Савой“ и се запъти право към тях.
- Добро утро. Казвам се Ричард Армстронг. Извинете, че закъснях.
Улстънхоум го погледна. Можеше да се закълне, че го е виждал някъде.
- Изобщо не сте закъснели. Резервирал съм заседателната зала, за да не ни безпокоят. Заповядайте.
Двамата мъже кимнаха и го последваха.
- Жалко за майката на Кийт - каза Улстънхоум, докато се качваха в асансьора.
- Да, наистина - отвърна Армстронг, като внимаваше да не каже нещо, което впоследствие да го уличи.
В заседателната зала Дик и Холит провериха договора до последна подробност, докато Улстънхоум пиеше кафе в ъгъла. Адвокатът се изненада, че са толкова предпазливи, след като Кийт вече е дал своята благословия, но реши, че на тяхно място би постъпил по същия начин. От време на време Холит му задаваше въпроси, неизбежно следвани от тих разговор с Армстронг. След час те приключиха с договора и потвърдиха, че всичко е наред.
Улстънхоум също се канеше да им зададе някои въпроси, но в същия момент в залата влезе мъж на средна възраст, облечен в довоенен костюм - Джон Шътълуърт. След като се ръкуваха, Дик заяви:
- Не ни остава нищо друго освен да подпишем договора.
Джон Шътълуърт кимна. Армстронг извади от вътрешния си джоб писалка, наведе се и постави името си там, където сочеше треперещият показалец на Стивън. После подаде писалката на Шътълуърт, който мълчаливо го последва. Холит връчи на Улстънхоум чек за 120 хиляди лири. Адвокатът кимна, когато Армстронг му напомни, че е най-разумно да го осребри незабавно.
- Докато сервират обяда, ще се отбия до най-близкия клон на „Мидланд“ - каза Улстънхоум. - Няма да се бавя повече от няколко минути.
Но когато се върна, завари Шътълуърт да седи сам на масата и попита:
- Къде са господата?
- Не можели да останат за обяд - трябвало веднага да заминат за Лондон.
Адвокатът се озадачи. Не бе успял да им зададе въпросите си - и не знаеше къде да прати сметката си. Шътълуърт си наля чаша шампанско и продължи:
- Моите поздравления, Хенри. Наистина се справи професионално. Трябва да отбележа, че твоят приятел Таунсенд очевидно е човек на действието.
- В това няма никакво съмнение - съгласи се Улстънхоум.
- А и е щедър - прибави Шътълуърт.
- Щедър ли?
- Да. Може и да си заминаха, без да се сбогуват с теб, но ми оставиха две бутилки шампанско.
Когато вечерта Улстънхоум се прибра вкъщи, телефонът звънеше. Търсеше го Таунсенд.
- Съжалявам за майка ти - каза адвокатът.
- Майка ми е жива и здрава - рязко отвърна Кийт.
- Какво? - удиви се Хенри. - Но...
- Връщам се с първия възможен полет. Ще съм в Лийдс до утре вечер.
- Няма нужда, приятелю - малко озадачен, рече Улстънхоум. - Шътълуърт вече подписа.
- Но договорът се нуждае и от моя подпис.
- Твоят представител вече се подписа от твое име -каза Хенри. - И те уверявам, че всички документи са редовни.
- Моят представител ли? - възкликна Таунсенд.
- Да. Господин Ричард Армстронг. Точно преди обед осребрих чека му за сто и двайсет хиляди лири. Наистина няма нужда да идваш. „Уест Райдинг Груп“ вече е твоя.
Таунсенд затръшна слушалката и се обърна към Кейт.
- Заминавам за Сидни, но искам да се върнеш в Лондон и да научиш всичко каквото можеш за някакъв си Ричард Армстронг.
- Сигурна съм, че това е човекът, който седеше до нашата маса в „Савой“.
- Така изглежда - изсъска Кийт.
- И сега той е собственик на „Уест Райдинг Груп“ така ли?
- Да.
- Можеш ли да направиш нещо?
- Мога да го дам под съд за измама, но това ще отнеме години. Във всеки случай, той най-вероятно се е погрижил да не наруши закона с нищо. Едно е сигурно: Шътълуърт няма да се съгласи да свидетелства.