Кейт се намръщи.
- Ами тогава не виждам смисъл да се връщам в Лондон. И освен това мисля, че битката ти с господин Ричард Армстронг едва започва. Спокойно можем да останем една нощ в Бомбай. Никога не съм била в Индия.
Таунсенд я погледна, без да каже нищо, после спря един минаващ покрай тях британски капитан и го попита:
- Кой е най-добрият хотел в Бомбай?
- Казаха ми, че нямало втори като „Гранд Пелис“, но никога не съм отсядал там - отвърна офицерът.
- Благодаря - каза Таунсенд и забута количката с багажа към изхода. Навън валеше.
Кийт махна на едно такси, което във всяка друга страна със сигурност отдавна щеше да е бракувано, и двамата с Кейт се настаниха на задната седалка и започнаха дългото пътуване към Бомбай. Таксито нямаше нито фарове, нито чистачки, но пък шофьорът не спря да им обяснява, че нямало друг хотел като „Гранд Пелис“.
Когато най-после стигнаха, над тях се разнесе мощна гръмотевица. Сградата наистина беше огромна и пищна, въпреки че по-опитните туристи биха прибавили и думата „занемарена“.
- Добре дошли - каза един мъж в моден тъмен костюм, когато влязоха в мраморното фоайе. - Аз съм Бат, главният управител. - Той ниско се поклони. - Бихте ли ми казали името, на което е направена резервацията?
- Нямаме резервация. Трябват ни две стаи - отвърна Таунсенд.
- Съжалявам - рече господин Бат. - Почти съм сигурен, че тази нощ нямаме свободни стаи. - Но все пак ги заведе до рецепцията и започна да си говори нещо с дежурния. Накрая се обърна към тях и въздъхна.
- Много съжалявам, но имаме само една свободна стая, всъщност апартамент. - И сключи ръце, навярно с надеждата, че силата на молитвата чудотворно ще превърне едната стая в две. - И се боя, че...
- Че?... - повтори Кийт.
- Че това е кралският апартамент.
- Отлично - засмя се Кейт. - Особено като имам предвид вашите възгледи за монархията. А има ли диван?
- Разбира се. Даже няколко. - Управителят изглеждаше изненадан от въпроса.
- Тогава ще го вземем - каза тя.
След като попълниха формуляра, господин Бат плесна с ръце и към тях се приближи пиколо с дълга червена туника, червени панталони и червен тюрбан.
- Много хубав апартамент - каза пиколото гордо, докато носеше куфарите им по широкото стълбище. - В него е спал лорд Маунтбатън... и много махараджи. Много хубав апартамент. - Индиецът остави багажа им пред вратата на кралския апартамент, вкара голям ключ в ключалката, отвори, включи осветлението и ги въведе вътре.
Озоваха се в огромна стая. До отсрещната стена имаше голямо легло, на което можеха да спят поне петима махараджи. И за разочарование на Кийт, както беше казал господин Бат, имаше няколко широки дивана.
- Много хубаво легло - заяви пиколото и остави куфарите им в средата на стаята. Кийт му даде една лира бакшиш. Индиецът се поклони и излезе. Внезапно светкавица разцепи небето и светлините угаснаха.
- Как успя да го направиш? - попита Кейт.
- Ако погледнеш през прозореца, ще видиш, че го е направила сила, много по-могъща от мен. - Тя наистина погледна и видя, че целият град е потънал в мрак.
- Е, тук ли ще стоим, докато пуснат електричеството, или ще потърсим къде да седнем? - попита Кийт и протегна ръка в тъмнината към бедрата й.
- Ти водиш - рече Кейт и хвана ръката му. Той полека я поведе към леглото, после се блъснаха в него и със смях се стовариха върху дюшека.
- Много хубаво легло - каза Кийт.
- На него са спали много махараджи - прибави Кейт.
- И лорд Маунтбатън.
- Между другото, Кийт, нямаше нужда да купуваш бомбайската електрическа компания само за да ме вкараш в леглото - засмя се тя. - Знаеш ли, вече бях започнала да си мисля, че се интересуваш единствено от ума ми...-
ЧЕТВЪРТО ИЗДАНИЕ
Армстронг и Таунсенд се борят за „Глоуб“
22. ТАЙМС
1 април 1966
Лейбъристите взимат властта: Осигурено абсолютно мнозинство
Армстронг хвърли поглед към една машинописка, която не познаваше, и влезе в кабинета си. Сали говореше по телефона.