- Ами, след опита ми с „Експрес“ искам да съм убеден че няма да имам проблеми.
Дик не отговори. Кърби отвори куфарчето си и извади някакъв лист хартия.
- Моите адвокати подготвиха този документ, за да гарантират...
- Просто ми кажи какво искаш, Дерек. Всички знаят че спазвам обещанията си.
- Тук пише, че ако придобиете въпросния вестник, аз ще бъда назначен за главен редактор и ще получа обезщетение от сто хиляди лири. - И той подаде договора на Армстронг.
Дик бързо го прочете и веднага щом видя, че никъде не се споменава за заплата, а само за назначаването на Кърби за главен редактор, се подписа. Бе се избавил от редактора си в Брадфорд, като му определи заплата от една лира годишно. При други обстоятелства би посочил на Кърби, че евтините адвокати постигат евтини резултати, но сега се задоволи просто да му върне подписания документ.
- Благодаря - вече по-уверено каза Кърби.
- Е, на кой вестник искаш да си главен редактор?
- На „Глоуб“.
Това беше втората изненада за тази сутрин. „Глоуб“ се смяташе за един от най-добрите вестници на Флийт Стрийт. Никой дори не бе намеквал, че се продава.
- Но всички акции се държат от едно семейство - възрази Армстронг.
- Точно така - потвърди Кърби. - Двама братя и снаха. Сър Уолтър, Алекзандър и Маргарет Шъруд. И тъй като председател на борда е сър Уолтър, всички смятат, че той контролира компанията. Само че това не е вярно - акциите са поделени поравно между тримата.
- Това ми е известно - каза Дик. - Пише го във всяка статия за сър Уолтър.
- Да. Но не пише, че наскоро тримата са се скарали.
Армстронг повдигна вежди.
- Миналия петък вечеряли заедно в апартамента на Алекзандър. Сър Уолтър долетял от Лондон, а Маргарет от Ню Йорк, очевидно по случай шейсет и втория рожден ден на Алекзандър. Но празникът се провалил, защото Алекзандър и Маргарет съобщили на Уолтър, че им е писнало да не обръща достатъчно внимание на „Глоуб“, и заявили, че лично е виновен за спадането на продажбите. Откакто бил станал председател, тиражът паднал от четири на по-малко от два милиона броя - под този на „Дейли Ситизън“, който се хвали, че вече е вестникът с най-голям тираж в страната. Обвинили го, че прахосва прекалено много време за голф и залагане на конни надбягвания. Последвало истинско състезание по надвикване и Алекзандър и Маргарет ясно му дали да разбере, че макар вече на няколко пъти да били отхвърляли предложения да продадат акциите си, това не означавало, че ще го правят и в бъдеще, тъй като нямали намерение да се жертват заради неговата некадърност.
- Откъде знаеш всичко това? - попита Армстронг.
- От готвачката му - отвърна Кърби.
- От готвачката му ли?
- Казва се Лиза Милтън. Преди Алекзандър да я наеме при себе си в Париж, работеше в един ресторант на Флийт Стрийт. - Той замълча за миг. - Алекзандър не е от най-добрите шефове и Лиза отдавна щеше да напусне и да се върне в Лондон, ако...
- Ако можеше да си го позволи, така ли? - довърши изречението Армстронг.
Кърби кимна.
- Докато готвела вечерята в кухнята, Лиза чула всяка тяхна дума. Всъщност дори каза, че според нея кавгата се чувала чак на съседните етажи.
Дик се усмихна.
- Добра работа, Дерек. Известно ли ти е нещо друго, което би могло да ми е от полза?
Кърби се наведе и извади от куфарчето си обемиста папка.
- Тук са всички подробности за тримата. Биографии, адреси, телефонни номера, даже името на любовницата на Алекзандър. Ако ви трябва още нещо, можете да ми се обадите. - Той му подаде визитната си картичка.
Армстронг взе папката и я сложи пред себе си, после прибра визитката в портфейла си и каза:
- Благодаря. Ако готвачката научи нещо ново или поискаш да се свържеш с мен, винаги съм на твое разположение. На директния ми телефон. - Беше негов ред да му даде картичката си.
- Ще ви се обадя веднага щом чуя нещо - обеща Кърби и се изправи.
Армстронг го изпрати до вратата, прегърна го и каза на секретарката:
- Дерек винаги трябва да има достъп до мен, денонощно, с когото и да съм зает.
След като Кърби си тръгна, Сали влезе в кабинета на Дик. Той вече четеше първата страница от папката.
- Сериозно ли говореше, че Кърби трябва да има денонощен достъп до теб?
- Поне в близко бъдеще. Сега искам да отмениш срещите ми, защото заминавам за Париж, за да се срещна с Алекзандър Шъруд. Ако пътуването се окаже успешно, ще се наложи да отида до Ню Йорк при снаха му.
- Но графикът ти е запълнен до крайност - отвърна тя.
- Като на зъболекар - ядосано изръмжа Армстронг. -Внимателно прегледай тази папка и ще разбереш защо е толкова важно да се срещна с господин... но недей да казваш на никого.