Той си погледна часовника и излезе. Докато крачеше по коридора, погледът му се спря върху новата машинописка, която бе забелязал сутринта. Този път тя вдигна очи и се усмихна. В колата на път за „Савой“ Дик каза на Рег да научи всичко за нея.
По време на обяда мислите му постоянно блуждаеха - въпреки факта, че гостът му беше член на правителството - защото във въображението си вече се виждаше собственик на „Глоуб“. Във всеки случай, бе чувал, че точно този министър ще се върне на резервната скамейка още при първата промяна в кабинета. Изобщо не съжаляваше, когато гостът заяви, че се налагало да си тръгне рано, защото следобед трябвало да отговаря на въпроси в Парламента. Армстронг поиска сметката.
Докато гледаше как откарват министъра в скъпия му автомобил, Дик се надяваше клетникът да не е успял прекалено да свикне с удобствата. Когато се настани на задната седалка на собствената си кола, мислите му отново се върнаха към „Глоуб“.
- Извинете, господине - каза Бенсън.
- Какво има? - изръмжа Армстронг.
- Помолихте ме да проверя за онова момиче.
- А, да - омекна той.
- На временен договор е. Казва се Шарън Левит и замества секретарката на господин Уейкъм, докато е в отпуска. Ще остане само две седмици.
Дик кимна. Когато излезе от асансьора и се запъти към кабинета си, с разочарование видя, че машинописката не седи на бюрото в ъгъла.
Сали го последва в кабинета му и почна още от вратата:
- Ако отмениш речта си пред Издателския профсъюз в събота вечер и обяда с жена си в неделя... - Армстронг пренебрежително махна с ръка. - Тогава е рожденият й ден - напомни му секретарката.
- Прати й букет цветя, иди в „Хародс“ и й избери подарък, после ми напомни да й се обадя в неделя.
- В такъв случай си свободен през целия уикенд.
- Ами Алекзандър Шъруд?
- Свързах се със секретарката му в Париж. За моя изненада преди няколко минути позвъни самият Шъруд.
- И?
- Дори не ме попита защо искаш да се срещнете. Кани те на обяд в един часа в събота в апартамента си в Монмартър.
- Добра работа, Сали. Но преди да се видя с него трябва да се срещна с готвачката му.
- Лиза Милтън - каза Сали. - В събота сутринта двамата ще закусвате заедно в „Джордж V“.
- В такъв случай следобед остава само да довършиш пощата.
- Забравяш, че в четири съм на зъболекар. Вече два пъти отлагах, а имам ужасен зъбобол...
Армстронг понечи да й отговори да го отложи за трети път, но се сдържа.
- Разбира се, Сали. Помоли секретарката на господин Уейкъм да те замести.
Тя не успя да скрие изненадата си, тъй като още от деня на постъпването й при него Дик не позволяваше никой да я замества.
- Мисля, че за две седмици той има нова секретарка -колебливо каза Сали.
- Няма нищо. Пощата е съвсем тривиална.
- Ще ида да я доведа.
Директният телефон на бюрото на Армстронг иззвъня. Обаждаше се Стивън Холит, за да потвърди, че е дал главния редактор на „Дейли Мейл“ под съд за клевета. Адвокатът намекна, че ще е най-добре ако през следващите няколко дни Дик внимава какво върши.
- Откри ли кой им е подхвърлил историята? - попита Армстронг.
- Не, но подозирам, че е някой от Германия - отвърна Холит.
- Всичко това беше преди години. А и лично присъствах на погребението на Юлиус Хан, така че не може да е той. Басирам се, че е Таунсенд.
- Не зная кой е, но някой иска да те дискредитира и ми се струва, че през идващите няколко седмици ще се наложи да пратим призовки на някои хора. Така поне ще се замислят преди да публикуват нещо в бъдеще.
- Пращай ми всички материали, в които се споменава името ми - нареди Дик. - Ако спешно ти дотрябвам, през уикенда ще съм в Париж.
- Късметлия - отвърна Холит. - Предай поздравите ми на Шарлот.
Сали отново влезе в кабинета му, следвана от момичето - висока стройна блондинка с тесен минижуп.
- Тъкмо излизам по изключително важна работа - прекалено високо рече Армстронг.
- Разбирам - каза Стивън. - Дочуване.
Дик затвори слушалката и мило се усмихна на момичето.
- Това е Шарън. Казах й, че пощата е съвсем обикновена и че ще може да си тръгне в пет - съобщи Сали. - Утре сутрин ще съм на линия.
Армстронг сведе поглед към глезените на Шарън и бавно го плъзна нагоре. Изобщо не обърна внимание на Сали, която се сбогува и ги остави сами.
Таунсенд прочете статията в „Дейли Мейл“, завъртя се на стола си и се загледа в пристанището на Сидни. Вестникът описваше възхода на Луби Хох и стремежа му да бъде приет във Великобритания като медиен магнат. Цитираха се мнения на негови колеги от Кралския полк, на немци, срещали се с него в Берлин, и на бивши служители в компанията му.