Почти нищо не се различаваше от материала, който преди няколко седмици Кейт беше написала за „Сънди Континент“. Таунсенд разбираше, че малцина в Австралия се интересуват от живота на Ричард Армстронг. Ала статията щеше да попадне на бюрото на всеки главен редактор на Флийт Стрийт и тогава щеше да е само въпрос на време преди да я отпечатат в съкратен или цялостен вид във Великобритания. Зачуди се кой ли вестник ще я публикува пръв.
Знаеше, че Армстронг съвсем скоро ще открие първоизточника и това щеше да му достави още по-голямо удоволствие. Неотдавна шефът на лондонското му бюро Нед Бруър му бе казал, че откакто съдебните призовки започнали да се сипят като конфети по бюрата на главните редактори, в пресата вече не се появявали много статии за личния живот на Армстронг.
Таунсенд с все по-силно разгарящ се гняв следеше как Армстронг превръща УРГ в своя крепост в Северна Англия, ала не се съмняваше какви са действителните му амбиции. Вече беше успял да внедри двама души в централния му офис на Флийт Стрийт и те му докладваха за всеки, който се среща с Армстронг. Последният посетител Дерек Кърби, бивш главен редактор на „Експрес“, си тръгнал с усмивка на лице. Съветниците на Кийт смятаха, че Кърби ще бъде назначен за редактор на някой от регионалните вестници от УРГ. Самият Таунсенд не бе толкова сигурен и нареди незабавно да му съобщават за всички оферти на Армстронг. „Абсолютно всички“ - бе повторил той.
- Наистина ли Уест Райдинг Груп е толкова важна за теб? - беше то попитала Кейт.
- Не, но човекът, който падна толкова ниско, че да използва майка ми като разменна монета, ще си получи заслуженото.
Таунсенд знаеше за всички покупки на Армстронг. Противникът му вече контролираше деветнайсет местни и регионални вестника и пет списания. Последният му голям успех беше придобиването на двайсет и пет процента от „Ланкъшир Телевижън“ и четирийсет и девет процента от регионалната радиостанция в замяна на преференциални акции от собствената му компания. Вече издаваше нов вестник: „Лъндън Ивнинг Поуст“. Ала Кийт разбираше, че също като самия него, най-силното желание на Армстронг е да стане собственик на национален ежедневник.
През последните четири години Таунсенд се бе сдобил с още три австралийски ежедневника, неделен вестник и седмично списание. Сега притежаваше издания във всички австралийски щати и в страната нямаше политик и бизнесмен, който да не е на негово разположение, щом го потърси по телефона. Освен това често пътуваше до Америка и винаги избираше градове, най-големите работодатели в които се занимаваха с производство на стомана, добив на въглища или автомобилостроене, защото контролираха и местните вестници. Когато откриеше, че такава компания има финансови затруднения, той й отправяше предложение и често успяваше бързо да сключи сделка за вестника. В почти всички случаи установяваше, че новата му придобивка е с раздут персонал и слаб главен редактор, тъй като никой в директорския борд нямаше опит в издателския бизнес. След като уволнеше половината служители и ръководството на вестника, Кийт за няколко месеца променяше положението в своя полза.
В резултат на този подход бе станал собственик на девет градски вестника от Сиатъл до Северна Каролина и това на свой ред му позволи да изгради компания, достатъчно голяма, за да направи оферта за някой от основните американски ежедневници, в случай че се отвори такава възможност.
Кейт го придружаваше в някои от пътуванията му и макар че той наистина искаше да се ожени за нея, след преживяването си със Сюзан все още не бе убеден, че може да помоли някого да прекара остатъка от живота си в постоянно движение.
Ако изобщо завиждаше на Армстронг за нещо, това беше, че има син, който да наследи империята му.
23. ТАЙМС
29 октомври 1966
Тунелът под Ламанша ще бъде открит през 1975 г.
- Госпожица Левит ще дойде с мен Париж - каза Армстронг. - Резервирай ми два билета за първа класа и обичайния ми апартамент в „Джордж V“.
Сали се усмихна при мисълта за обещанията, които щяха да бъдат дадени през уикенда и да останат неизпълнени, за подаръците, които щяха да бъдат предложени, но никога нямаше да стигнат до получателя си. В понеделник сутринта трябваше да плати на момичето - в брой, също като на предшественичките й, само че много повече, отколкото взимаха дори най-опитните секретарки.
Когато в понеделник сутринта Армстронг се прибра от Париж, от Шарън нямаше и следа. Сали реши, че ще се появи по-късно през деня.