Когато слязоха на седмия етаж, Дик с облекчение видя, че в коридора няма никой, защото иначе непременно щеше да забележи състоянието, в което се намираше.
Щом затвори вратата с крак, Шарън го придърпа на пода и започна да съблича ризата му.
- Не издържам повече - прошепна тя.
На следващата сутрин Армстронг седеше в стаята, ядеше закуските и на двамата и преглеждаше курса на швейцарския франк във „Файнаншъл Таймс“.
Шарън се възхищаваше на отражението си в голямото огледало и бавно се обличаше. Тя се усмихна, завъртя се, приближи се до масата и стъпи с дългия си крак на стола. После издърпа нагоре черния си чорап. Дик изпусна ножа си на килима. Изправи се и изпъшка, когато Шарън пъхна ръце под халата му.
- Имаме ли време? - попита Армстронг.
- Не се безпокой за времето, скъпи, търгът няма да започне преди десет - прошепна тя, разкопча сутиена си и отново го притегли на пода.
Излязоха от хотела в десет без няколко минути, но тъй като единственият предмет, който го интересуваше, нямаше да бъде обявен преди единайсет, закрачиха хванати ръка за ръка покрай езерото и бавно се запътиха към центъра на града, като се наслаждаваха на топлото утринно слънце.
Когато влязоха във фоайето на „Отел дьо Берг“, Армстронг се изпълни със странни опасения. Въпреки факта, че през живота си беше постигал всичко, каквото поиска, за пръв път участваше в търг. Ала подробно му бяха обяснили какво се очаква от него и той веднага се зае да изпълни инструкциите. На входа на залата съобщи името си на една от елегантно облечените жени, които седяха зад дълга маса. Тя му заговори на френски и Дик на същия език й отвърна, че се интересува само от номер четирийсет и три. После с изненада установи, че почти всички места в залата вече са заети, включително онова, което бе избрал предишната вечер. Шарън посочи два свободни стола от лявата страна на помещението. Той кимна и я поведе по пътеката. Докато се настаняваха, зад тях седна млад мъж.
Армстронг провери дали може да вижда аукционера и временно инсталираните телефони. Мястото му не беше толкова удобно, колкото предишния му избор, но не смяташе, че това по някакъв начин ще му попречи да изпълни своята част от сделката.
- Номер седемнайсет - заяви от подиума си аукционерът. Дик отвори каталога на съответната страница и видя посребрено великденско яйце върху подставка от четири кръста със синия емайлов герб на Николай II, поръчано през 1907 година на Карл Фаберже за царицата. Той се съсредоточи върху аукциона.
- Десет хиляди ли чух? - попита аукционерът и кимна на някого в дъното. - Петнайсет хиляди. - Дик се опитваше да следи различните наддавания, макар да не беше съвсем сигурен откъде идват, и когато най-после продадоха номер седемнайсети за 45 хиляди франка, нямаше представа кой е купувачът. Дойде му като гръм от ясно небе, когато аукционерът удари с чукчето си, без да каже „Четирийсет и пет хиляди първи път, четирийсет и пет хиляди втори път, продадено“.
Когато стигнаха до номер двайсет и пети, Армстронг вече се чувстваше малко по-уверен, а до номер трийсети дори забелязваше отделни участници в наддаването. До номер трийсет и пети се смяташе за специалист, но на номер четирийсети, зимното яйце от 1913 година, отново започна да се чувства нервен.
- Започвам с двайсет хиляди франка - заяви аукционерът. Наддаването бързо стигна до 50 хиляди и накрая чукчето удари на 120 хиляди франка, предложени от купувач, чиято анонимност се гарантираше от факта, че наддава по телефона.
Армстронг усети, че дланите му се изпотяват, когато номер четирийсет и първи, инкрустираното с перли и рубини яйце от 1896 година бе продадено за 280 хиляди франка. По време на наддаването за номер четирийсет и втори, жълтото яйце „Юберов“, започна да се върти на стола си, като постоянно местеше поглед между аукционера и каталога.
Когато обявиха номер четирийсет и три, Шарън стисна ръката му и той успя нервно да се усмихне. Шумът в залата се усили.
- Номер четирийсет и три - повтори аукционерът, -яйцето в чест на четиринайсетата годишнина от възцаряването на Николай Втори. Този уникален шедьовър е поръчан от царя през хиляда деветстотин и десета година. Рисунките са дело на Василий Зулев, изработката се смята за една от най-блестящите творби на Фаберже. Към този номер вече е проявен значителен интерес, затова ще започна със сто хиляди франка.
Всички в залата замълчаха. Здраво стиснал чукчето дясната си ръка, аукционерът се вторачи в публиката в опит да открие потенциалните участници в наддаването.