Армстронг помнеше инструкциите си и точната сума, при която трябваше да се намеси. Но въпреки това усети, че пулсът му се ускорява, когато аукционерът обяви: „сто и петдесет хиляди“, после се завъртя наляво и прибави: „Това предложение се получи по телефона“. Той напрегнато плъзна поглед по редиците и на устните му се появи усмивка.
- Двеста хиляди в средата на залата. - Аукционерът замълча и вдигна очи към телефонистката. Жената прошепна нещо в слушалката, после му кимна и той съобщи:
- Двеста и петдесет хиляди. - Незабавно насочи вниманието си към публиката и обяви: - Има предложение за триста хиляди франка.
Телефонистката предаде информацията на клиента си и след няколко секунди отново кимна. Всички глави се завъртяха към аукционера, сякаш наблюдаваха партия тенис в забавен кадър.
- Триста и петдесет хиляди - каза той.
Армстронг сведе очи към каталога. Знаеше, че още не е настъпил моментът да се включи в наддаването, но това не му помагаше да се успокои.
- Четиристотин хиляди. - Аукционерът кимна на телефонистката. - Четиристотин и петдесет в средата на залата. Петстотин хиляди. Шестстотин хиляди.
Дик проточи шия и успя да види кой наддава в залата. Очите му се преместиха към телефонистката, която кимна за пореден път.
- Седемстотин хиляди - спокойно заяви аукционерът.
Мъжът, който седеше точно пред него, вдигна каталога си.
- Осемстотин хиляди. Нов наддаващ в дъното. - Аукционерът се завъртя към жената, която се забави малко по-дълго. - Деветстотин хиляди? - попита той. Телефонистката неочаквано кимна. - Деветстотин хиляди по телефона. - Аукционерът погледна към мъжа в дъното. - Деветстотин хиляди - повтори той. Ала този път никой не реагира. - Има ли други предложения? Не? Тогава спирам на деветстотин хиляди. Сега ще...
Когато Армстронг вдигна каталога си, на аукционера му се стори, че му маха. Всъщност ръката на Дик трепереше.
- Имам нов наддаващ в дъното. Един милион франка. - И отново се обърна към телефонистката. - Един милион и сто хиляди? - Армстронг неподвижно седеше на мястото си, несигурен какво да направи, тъй като се бяха уговорили за един милион. Хората се заобръщаха към него. Той мълчеше. Знаеше, че телефонистката ще поклати глава.
Тя поклати глава.
- Един милион в дъното - посочи към Армстронг аукционерът. - Има ли други предложения? Тогава спирам на един милион. - Той с надежда обходи с поглед публиката, ала никой не отговори. Накрая удари с чукчето и съобщи:
- Продадено на господина в дъното за един милион франка. - В залата избухна взрив от аплодисменти.
Шарън стисна ръката му. Но преди Дик да успее да си поеме дъх, на пода до него приклекна жена.
- Бихте ли попълнили този формуляр, господин Армстронг, и някой на рецепцията ще ви обясни как да получите покупката си.
Той кимна. Ала след като попълни формуляра, не се насочи към рецепцията, а отиде до най-близкия телефон във фоайето и набра отвъдокеански номер.
- Свържете ме с управителя. - Както се бяха уговорили, Дик нареди телеграфически да прехвърлят на „Сотби“ в Женева сумата от един милион франка. - И побързайте, защото нямам желание да вися тук повече от необходимото.
Той затвори и отиде при жената на рецепцията, за да й обясни как ще уреди сметката. В същото време младият мъж, който беше седял зад него, също набираше отвъдокеански номер, макар да знаеше, че ще събуди шефа си.
Таунсенд седна в леглото и внимателно го изслуша.
- Защо му е на Армстронг яйце на Фаберже за един милион франка? - попита той.
- Не можах да разбера - отвърна младежът. - Почакайте, в момента тъкмо се качва по стълбището с момичето. Най-добре да го проследя. Ще ви позвъня веднага щом открия какво е замислил.
Докато обядваха в хотелската трапезария, Армстронг изглеждаше толкова замислен, че Шарън реши да не го безпокои, освен ако той не започне разговор. Яйцето очевидно не бе купено за нея. Когато остави празната си чаша от кафе, Дик я помоли да се върне в стаята им и да събере багажа, защото искал след час да тръгнат за летището.
- Имам още една среща - каза той, - но не би трябвало да ми отнеме много време.
Докато на изхода Армстронг я целуваше по бузата, младият мъж си помисли, че би предпочел да проследи момичето.
- Ще се видим след час - рече Дик, припряно се спусна по широкото стълбище към залата на търга и отиде право при жената зад дългата маса.
- А, господин Армстронг, радвам се да ви видя пак. Вашият превод пристигна. Заповядайте при колегата ми във вътрешното помещение - жената посочи вратата зад себе си - и ще получите покупката си. - И му подаде разписката за шедьовъра.