- Благодаря - отвърна той и се обърна, като едва не се сблъска със застаналия точно зад гърба му млад мъж. После влезе в кабинета и подаде разписката на един служител в смокинг.
Служителят внимателно я прочете, вдигна очи към господин Армстронг, усмихна се и нареди на пазача да донесе номер четирийсет и трети, яйцето в чест на четиринайсетата годишнина от възцаряването на Николай Втори. Пазачът се върна с шедьовъра, придружен от аукционера, който отправи последен, изпълнен с копнеж поглед към яйцето и го връчи на купувача.
- Великолепно, нали?
- Наистина е великолепно - съгласи се Армстронг и го грабна, сякаш бе изтърколила се от мелето топка за ръгби. После си тръгна, без да каже нищо повече, и не чу аукционера, който прошепна на служителя:
- Странно, че досега никой от нас не е виждал господин Армстронг.
Портиерът на „Отел дьо Берг“ докосна с пръсти шапката си, когато, стиснал придобивката си с две ръце, Дик се настани на задната седалка на таксито и нареди на шофьора да го откара до „Банк дьо Женев“. Непознатият млад мъж се качи в следващото такси.
В банката, в която идваше за пръв път, го посрещна висок, слаб, абсолютно безличен служител в официален костюм, който каза на английски:
- Бихте ли ме последвали, господин Армстронг?
И го поведе към асансьора. Докато бавно се качваха до последния етаж, двамата мълчаха. Минаха по широк коридор с дебел килим и стигнаха до последната врата. Мъжът дискретно почука, отвори я и съобщи:
- Господин Армстронг.
Посрещна го мъж в раиран костюм, колосана яка и сребристосива вратовръзка, който се представи като Пиер дьо Монтиак, генерален директор на банката. Директорът кимна на човека, който седеше от отсрещната страна на дългата маса, и покани новия си гост да заеме Свободното място срещу него. Армстронг остави яйцето в средата на масата. Алекзандър Шъруд се изправи, ръкува се с него и каза:
- Радвам се да ви видя пак.
- И аз - усмихна се Дик, седна и погледна мъжа, с когото беше сключил сделка в Париж.
Шъруд взе яйцето и внимателно го разгледа. После се усмихна.
- Това ще е гордостта на колекцията ми. Брат ми и снаха ми няма да заподозрат нищо. - Той пак се усмихна и кимна на банкера, който извади няколко листа и ги подаде на Армстронг.
Дик прочете договора, който Стивън Холит бе подготвил преди заминаването му за Париж, и след като се убеди, че няма промени, се подписа на петата страница и плъзна документа по масата. Шъруд не си направи труда да проверява съдържанието му и просто постави името си до това на Ричард Армстронг.
- С това потвърждавам, че двете страни са сключили договора - каза банкерът. - В момента в банката са прехвърлени двайсет милиона долара и само очаквам инструкциите на господин Армстронг, за да ги преведа на сметката на господин Шъруд.
Дик кимна. Алекзандър и Маргарет се бяха разбрали да продадат своите дялове от „Глоуб“ за по двайсет милиона долара. Тя обаче не знаеше, че за уреждането на сделката господин Шъруд е поискал малка награда: яйцето на Фаберже.
Армстронг може и да беше платил един милион франка повече от уговорената среща, ала вече притежаваше 33.3 процента от национален вестник, гордял се навремето с най-големия тираж в света.
- Сделката е сключена - заяви дьо Монтиак и се изправи.
- Не съвсем - възрази Шъруд и генералният директор неспокойно седна на мястото си, а Дик нервно започна да се върти. Усещаше потта под яката си.
- Тъй като господин Армстронг беше извънредно любезен - каза Шъруд, - смятам, че трябва да му отговоря със същото.
Двамата го гледаха изненадано.
А после Шъруд им разкри информация относно бащиното си завещание, която накара Ричард Армстронг да се усмихне.
Малко по-късно той се върна в „Ришмон“ с убеждението, че неговите един милион франка не са били дадени напразно.
Когато за втори път тази нощ го събудиха, Таунсенд внимателно изслуша съобщението и отговори шепнешком от страх да не събуди Кейт. След като затвори телефона, не успя да заспи. Защо Армстронг бе платил един милион франка за яйце на Фаберже и го беше отнесъл в швейцарска банка?
Часовникът до леглото показваше три и половина. Кейт спеше дълбоко. Мислите му се понесоха към Сюзан, после отново към Кейт, към майка му и накрая неизбежно се върнаха към Армстронг.
Съмна се, а Таунсенд още не се бе доближил до разгадаването на загадката. И така щеше да си остане в неведение, ако след няколко дни не му се обадиха за негова сметка от Лондон.
24. ДЕЙЛИ ТЕЛЕГРАФ
6 февруари 1967