Косигин и Уилсън се срещат в Лондон
Армстронг побесня, когато се прибра и намери бележка от Шарън. Тя просто му съобщаваше, че повече не искала да го вижда, докато не вземел решение.
Дик седна на дивана и препрочете бележката. После набра нейния номер. Беше сигурен, че си е у тях, но тя не му отговори. Той остави телефона да звъни повече от минута преди да затвори.
Не можеше да си спомни по-щастлив период от живота си и писмото на Шарън му показа до каква степен причината е в нея. Дори бе започнал да си боядисва косата и да си прави маникюр, за да изглежда по-млад. След няколко безсънни нощи и безброй отхвърлени букети той осъзна, че единственият начин да си я върне е да приеме желанието й. От известно време се опитваше да се убеди, че тя не го мисли сериозно, но сега беше ясно, че това са единствените условия, при които Шарън ще се съгласи да води двойствен живот. Накрая реши да уреди проблема в петък.
На сутринта пристигна в кабинета си необичайно късно и незабавно помоли Сали да го свърже с жена му. След като го направи, секретарката се зае да подготви документите за пътуването до Ню Йорк и срещата му с Маргарет Шъруд. Дик бе нервен цяла седмица, но никой нямаше представа каква е причината. Според Бенсън имал неприятности с жена. Сали подозираше, че след придобиването на 33.3 % от „Глоуб“ Дик все повече се дразни от необходимостта да чака Маргарет Шъруд да се върне от ежегодното си околосветско пътешествие, за да се възползва от информацията, получена от Алекзандър Шъруд.
- Всеки ден дава повече време на Таунсенд да открие какво съм намислил - гневно мърмореше той.
Настроението му принуди Сали да отложи ежегодното обсъждане на увеличението на заплатата си - нещо, което винаги го вбесяваше. Но й се бяха насъбрали прекалено много неизплатени сметки и знаеше, че трябва да го направи.
Армстронг свърши телефонния разговор с жена си и повика Сали. Тя вече бе подредила сутрешната поща, беше отделила всички рутинни писма и бе нахвърляла отговорите. Повечето документи се нуждаеха само от подписа му. Ала още преди да е затворила вратата, Дик бясно започна да диктува. Думите му се лееха като мощен поток, а секретарката автоматично ги записваше и си мислеше, че в някои случаи ще трябва да придаде по-мек тон на текста.
След като приключи, той изхвърча от кабинета си на среща за обяд, без да й даде възможност да каже нещо. Сали реши да повдигне въпроса за заплатата си веднага щом се върне. В крайна сметка, защо трябваше да отлага отпуската си само заради неговия отказ да мисли и за живота на другите?
Когато Армстронг отново се появи, продиктуваните писма вече го очакваха на бюрото му за подпис. Сали не можеше да не забележи, че шефът й лъха на уиски, но нямаше начин да отлага повече.
- Кой ми е уредил обяд с министъра на телекомуникациите, по дяволите? - гневно попита Дик.
- Нали ти сам нареди - отвърна секретарката.
- Не е вярно. Напротив, казах ти, че изобщо не искам да го виждам тоя задник. - Гласът му се повишаваше с всяка следваща дума. - Той е абсолютен некадърник, също като половината от скапаното правителство.
- Струва ми се, че трябва...
- Има ли новини за Маргарет Шъруд?
- Все още нищо - каза тя. - Ще се върне от пътуването си в края на месеца и съм ти уговорила среща в Ню Йорк на следващия ден. Вече съм запазила място за самолета и резервирах обичайния ти апартамент с изглед към Сентръл Парк в „Пиер“. Подготвям доклад с оглед на последната информация на Алекзандър Шъруд. Научих, че е съобщил на снаха си за колко ти е продал своите акции и я е посъветвал веднага щом се върне да последва примера му.
- Добре. Има ли някакви други проблеми?
- Да. Аз - отвърна Сали.
- Ти ли? Защо? Какво ти е?
- Годишното увеличение на заплатата ми се просрочва вече с два месеца и започвам..»
- Мислех тази година да не ти увеличавам заплатата.
Тя понечи да се засмее, но забеляза изражението му и каза сериозно:
- 0, я стига, Дик. Знаеш, че не мога да живея с парите, които ми плащаш.
- Защо? Другите се оправят и без да се жалват.
- Бъди разумен, Дик. Откакто Малкълм ме напусна...
- Сигурно ще ме обвиниш, че те е напуснал заради мен.
- Най-вероятно.
- Какво предлагаш?
- Не предлагам нищо, но при моето работно време...
- Е, тогава сигурно е настъпил моментът да си потърсиш работа някъде, където работното време е по-нормално.
Сали не можеше да повярва на ушите си.
- След двайсет и една години при теб не съм сигурна, че някой ще се съгласи да ме вземе.
- Какво искаш да кажеш? - изкрещя Армстронг.
Тя го изгледа невярващо. Какво му бе станало? Пиян ли беше, или много добре съзнаваше какво говори? Или пък бе пил точно защото е знаел какво иска да каже?