- Какво ти е, Дик? Искам само увеличение заради инфлацията, при това дори не в пропорционален размер.
- Ще ти кажа какво ми е - отвърна Армстронг. - Писна ми от некадърността на хората тук и от навика ти да си уреждаш лични срещи в работно време.
- Днес да не би да е първи април, Дик? - опита се да успокои топката тя.
- Не ми се прави на много умна. Всичко това ме убеждава, че е дошло време да намеря някой, който ще си върши работата, без постоянно да хленчи. Някой със свежи идеи. Някой, който ще сложи в ред това място. - Той удари с юмрук по папката с неподписаните писма.
Сали го гледаше смаяно. Бенсън се оказваше прав.
- Заради онова момиче е, нали? - каза тя. - Как се казваше? Шарън? - Секретарката замълча, после прибави: - Значи затова не идва.
- Нямам представа за какво говориш - извика Армстронг. - Но...
- Много добре знаеш за какво говоря! - прекъсна го Сали. - След всички тези години не можеш да ме заблудиш, Дик. Предложил си й моето място, нали? Направо те чувам как казваш: „Това ще реши всичките ни проблеми, скъпа. Така винаги ще сме заедно.“
- Не съм казвал нищо подобно.
- Значи си използвал други думи.
- Просто мисля, че се нуждая от промяна - неубедително каза той. - Ще се погрижа да получиш прилично обезщетение.
- Прилично обезщетение ли? - извика Сали. - Отлично знаеш, че на моята възраст ще е почти невъзможно да си намеря друга работа. А и във всеки случай, как предлагаш да ме „обезщетиш“ за всички жертви, които съм правила за теб? Със сексваканция в Париж, а?
- Как смееш да ми държиш такъв тон?
- Ще ти държа какъвто тон ми харесва.
- Продължавай, и ще съжаляваш, моето момиче.
- Не съм твое момиче. Всъщност аз съм единственият човек в тази компания, когото не си в състояние нито да прелъстиш, нито да заплашваш. Познавам те от прекалено много години.
- Съгласен съм, от прекалено много години. Тъкмо затова е дошло време да си идеш.
- За да ме замести Шарън, несъмнено.
- Това не е твоя работа, по дяволите!
- Надявам се, че поне е добра в леглото - каза Сали.
- Какво искаш да кажеш?
- Само това, че когато се наложи да ме замени за два часа, трябваше да препиша седем от деветте й писма, защото правописът й беше ужасен, а другите две, защото бяха грешно адресирани. Освен ако, разбира се, не искаш премиерът да научи мерките ти за нов костюм.
- Това беше първият й работен ден. Ще свикне.
- Не и ако копчетата на панталона ти през цялото време са разкопчани.
- Разкарай се преди да съм наредил да те изхвърлят!
- Ще трябва сам да го направиш, Дик, защото никой от хората ти няма да посмее - спокойно отвърна Сали.
Армстронг се изправи с почервеняло лице, опря длани върху бюрото и я изгледа на кръв. Тя широко му се усмихна, обърна се и излезе от кабинета.
Той вдигна слушалката и набра един вътрешен номер.
- Охрана. Какво обичате?
- Говори Дик Армстронг. Госпожа Кар ще напусне сградата след няколко минути. При никакви обстоятелства не я откарвайте със служебна кола и се погрижете никога повече да не бъде допускана тук. Ясен ли съм?
- Да, господине - чу се смаяният отговор.
Дик затвори и незабавно набра друг номер.
- Счетоводство.
- Свържете ме с Фред Престън.
- В момента разговаря по телефона.
- Тогава му кажете да прекъсне.
- За кого да предам?
- За Дик Армстронг - извика той. След секунди чу гласа на главния счетоводител.
- Фред Престън, Дик, съжалявам, че...
- Фред, Сали току-що напусна. Задръж месечната й заплата и веднага прати на домашния й адрес трудовата й книжка.
Последва мълчание.
- Чу ли ме? - изкрещя Армстронг.
- Да, Дик. И да й начисля дължимите й надбавки, както и съответното възнаграждение за продължителна служба, нали?
- Не. Няма да получи нищо друго освен онова, което е посочено в договора й.
- Дик, знаеш, че Сали никога не е имала договор. Всъщност тя е първият служител на компанията. Не смяташ ли, че при тези обстоятелства...
- Още една дума, Фред, и ти също ще си получиш трудовата книжка. - Армстронг затвори, после набра трети номер, който знаеше наизуст. Някой вдигна слушалката, но не каза нищо.
- Дик е - започна той. - Преди да си прекъснала искам да ти кажа, че преди малко уволних Сали. Тя вече напусна сградата.
- Това е прекрасна новина, скъпи - отвърна Шарън. -Кога започвам?
- В понеделник сутринта. - Армстронг се поколеба. -Като моя секретарка.
- Като твоя лична асистентка - напомни му тя.
- Да, разбира се. Виж, защо не обсъдим подробностите през уикенда? Можем да отлетим на яхтата...