- Ами жена ти?
- Сутринта й се обадих и я предупредих да не ме очаква през почивните дни.
Последва продължително мълчание.
- Да - накрая каза Шарън, - с удоволствие бих прекарала този уикенд на яхтата с теб, Дик, но ако срещнем някого в Монте Карло, нали няма да забравиш да ме представиш като своя лична асистентка?
Сали напразно чакаше последната си заплата. Приятели от службата й съобщиха, че мястото й било заето от госпожица Левит - както настоявала да я наричат - и всичко вече било в пълен хаос. Армстронг редовно пропускал срещите си, писмата оставали без отговор и постоянно бил в лошо настроение. Никой не смеел да му каже, че е в негова власт да реши проблема с един-единствен телефонен разговор - ако пожелае.
На чашка в кварталната кръчма неин приятел адвокат й посочи, че според новия закон след двайсет и една години непрекъсната служба тя може да съди Армстронг за неоснователно уволнение. Сали му напомни, че не е имала договор и че никой не знае по-добре от нея тактиката, която щял да използва Дик в случай, че му прати призовка. След месец вече нямало да е в състояние да плаща съдебните такси и щяло да се наложи да се откаже.
Един следобед телефонът иззвъня. Тя вдигна слушалката и чу силно пращене. После я помолиха да приеме разговор от Сидни. Вече се чудеше защо просто не затвори, когато се разнесе мъжки глас:
- Добър ден, госпожо Кар, обажда се Кийт Таунсенд. Аз съм...
- Да, господин Таунсенд, зная кой сте.
- Обаждам се, за да ви кажа колко съм отвратен от отношението на бившия ви шеф към вас.
Сали не отговори.
- Може да се изненадате, но бих искал да ви предложа работа.
- За да научите какво е замислил Дик Армстронг и кой вестник се опитва да купи ли?
Последва продължително мълчание. Единствено пращенето й показваше, че връзката не е прекъснала.
- Да - призна накрая Таунсенд. - Точно това имам предвид. Но така поне ще сте в състояние да заминете на онова пътуване до Италия, за което вече сте предплатили.
Сали онемя.
- Освен това ще получите щедрото обезщетение - продължи той, - на което след двайсет и една години служба имате пълно право.
Сали внезапно осъзна защо Дик смята този човек за страшен противник.
- Благодаря за предложението, господин Таунсенд, но трябва да ви откажа - категорично заяви тя и затвори.
Първата й реакция бе да се свърже със счетоводството и да провери защо не е получила последната си заплата. Накараха я да почака известно време, после я свързаха с главния счетоводител.
- Кога ще получа чека си за миналия месец, Фред? -попита тя. - Вече закъснява с две седмици.
- Съжалявам, но ми наредиха да не ти го пращам, Сали.
- Защо? Изработила съм си парите.
- Ясно ми е, но...
- Но какво?
- Изглежда, през последната ти седмица, на работа е бил счупен фин сервиз за кафе от стафордширски порцелан.
- Копелето му с копеле! - възкликна тя. - Та аз дори не бях в стаята, когато го счупи.
- Освен това ти приспада двудневна надница за това, че си отсъствала в работно време.
- Но той отлично знае, че сам ми нареди да си ида, за да може...
- Всички го знаем, Сали. Но той не иска да ни слуша.
- Разбирам, Фред - отвърна тя. - Вината не е твоя. Оценявам риска, който поемаш с този разговор, и ти благодаря. - Сали затвори, седна на масата в кухнята и зарея поглед в празното пространство пред себе си. След един час отново вдигна слушалката и поръча разговор с Австралия.
В Сидни Хедър надникна в кабинета и съобщи:
- Търсят ви за ваша сметка от Лондон. Госпожа Сали Кар. Да ви свържа ли?
След два дни Сали замина за Сидни. Сам я посрещна на летището. Разговорите започнаха на следващата сутрин.
Таунсенд бе наел за пет хиляди долара бившия шеф на австралийската разузнавателна служба, който проведе разпита. В края на седмицата Сали се чувстваше окончателно изчерпана, а Кийт просто не знаеше дали би могъл да научи нещо повече за Ричард Армстронг.
В деня, в който госпожа Кар си заминаваше за Англия, той й връчи чек за 25 хиляди долара и й предложи работа в лондонското си представителство.
- Благодаря ви, господин Таунсенд - отвърна тя с мила усмивка. - Прекарах почти половината си живот в работа при едно чудовище, а след една седмица с вас, мисля, че не бих желала да прекарам остатъка в работа за друго.
След като Сам откара Сали на летището, Таунсенд и Кейт часове наред слушаха записите. Накрая се съгласиха за едно: ако имаше някакъв шанс да купи останалите акции на „Глоуб“, Кийт трябваше да се срещне с Маргарет Шъруд преди Армстронг. Тя държеше ключа за стопроцентовия контрол над компанията.