- Просто може да стане малко неловко. Разбирате ли, тя е с нас през цялото пътуване и вече се наложи да я местим два пъти, защото сътрапезниците й не й харесваха.
Кийт отново извади портфейла си и след няколко минути излезе от ресторанта, убеден, че ще седи точно където трябва.
Взе душ, преоблече се за вечеря, препрочете подготвения от Кейт доклад за госпожа Шъруд и малко преди осем часа влезе в трапезарията.
На масата вече седеше възрастна двойка. Мъжът бързо се изправи.
- Аз съм доктор Арнолд Пърсивал от Охайо - каза той и се ръкува с Таунсенд. - А това е скъпата ми съпруга Джени - също от Охайо. - И високо се засмя.
- Кийт Таунсенд - представи се Кийт. - От...
- От Австралия, ако не греша, господин Таунсенд -прекъсна го лекарят. - Много се радвам, че са ви сложили на нашата маса. Съвсем наскоро се пенсионирах и двамата с Джени сме си обещали да обиколим целия свят. Какво ви води на борда? - Преди Таунсенд да успее да отговори, пристигна друга двойка. - Това е Кийт Таунсенд от Австралия - заяви доктор Пърсивал. - Позволете ми да ви представя господин и госпожа Осбърн от Чикаго, Илинойс.
Тъкмо се бяха ръкували, когато докторът каза:
- Добър вечер, госпожо Шъруд. Представям ви Кийт Таунсенд.
Кийт знаеше от доклада на Кейт, че госпожа Шъруд е на шейсет и седем, но сега видя, че трябва да е хвърлила много време и пари в опити да скрие този факт. Съмняваше се, че някога е била красавица - по-точните думи бяха „добре запазена“. Носеше модерна вечерна рокля, макар и с два-три пръста по-къса от необходимото. Таунсенд й се усмихна така, сякаш е с двайсет и пет години по-млада.
Когато чу акцента му, госпожа Шъруд едва успя да скрие неодобрението си, но появилите се с разлика от няколко минути един след друг нови двама пътници отвлякоха вниманието й. Кийт не чу името на генерала, ала жената се представи като Клер Уилямс и се настани до доктор Пърсивал от отсрещната страна на масата. Таунсенд й се усмихна, ио тя само го изгледа хладно.
Още преди Кийт да е успял да седне, госпожа Шъруд се поинтересува защо се е преместил архидяконът.
- Струва ми се, че го видях на капитанската маса -отвърна Клер.
- Надявам се утре да се върне - каза госпожа Шъруд и незабавно поведе разговор с господин Осбърн, който седеше от дясната й страна. Тъй като по време на първото ястие тя категорично отказваше да отвръща на неговите реплики, Таунсенд се заприказва с госпожа Пърсивал, като в същото време се опитваше да подслушва госпожа Шъруд. Оказа се доста трудно.
До края на основното ястие не беше успял да размени с нея и десетина думи. По време на кафето Клер го попита дали някога е бил в Англия.
- Да, в Оксфорд, точно след войната - за пръв път от петнайсет години насам призна Таунсенд.
- Кой колеж? - рязко се завъртя към него госпожа Шъруд.
- Уорчестър - любезно отвърна той. Но това бе първият и последният й въпрос за тази вечер. Кийт се изправи, когато тя напускаше масата, и се зачуди дали три дни ще са му достатъчни. Когато допи кафето си и пожела лека нощ на Клер и генерала, той се прибра в каютата си и за пореден път препрочете доклада. В него не се споменаваше за предразсъдъци и снобизъм, но пък Сали никога през живота си не беше виждала Маргарет Шъруд.
Когато на следващата сутрин Таунсенд зае мястото си за закуска, единственият свободен стол бе от дясната му страна. Той изчака и си тръгна последен, но госпожа Шъруд изобщо не се появи. През следващия час обикаля из кораба с напразната надежда да се натъкне на нея.
Кийт закъсня за обяд с няколко минути и откри, че госпожа Шъруд се е преместила от отсрещната страна на масата между генерала и доктор Пърсивал. Тя дори не погледна към него. Появилата се малко по-късно Клер нямаше друг избор, освен да седне до него, въпреки че незабавно поведе разговор с господин Осбърн.
Таунсенд се опитваше да слуша госпожа Шъруд, като се надяваше да намери някакъв повод да се намеси, но тя просто казваше, че това било деветнайсетото й околосветско пътешествие и познавала кораба също толкова добре, колкото капитана.
Вече започваше да се страхува, че планът му няма да успее. Дали не трябваше да повдигне въпроса направо? Кейт го бе посъветвала да не го прави. „Не бива да я смятаме за глупачка - преди да се разделят на летището го предупреди тя. - Бъди търпелив и възможността сама ще ти се открие.“
Той небрежно се завъртя надясно, когато чу доктор Пърсивал да пита Клер дали е чела „Реквием за една светица“.
- Не - отвърна тя. - Добра ли е?
- 0, аз съм я чела - намеси се от отсрещната страна на масата госпожа Шъруд, - и ви уверявам, че това далеч не е най-добрата му книга.