- Познавам един Ричард Армстронг - каза Таунсенд, - така че е напълно възможно.
- Бил награден с кръст за храброст - намеси се генералът, - но това е единственото хубаво нещо, което пише за него в статията. Казвам ви, човек не може да вярва на всичко, което чете във вестниците.
- Съгласен съм с вас - отвърна Кийт. Госпожа Шъруд се изправи и ги напусна, без дори да им пожелае лека нощ.
Веднага щом тя се отдалечи, генералът започна да разказва на доктор Пърсивал и господин Осбърн втората глава от автобиографията си.
- Не бих искала да ви прекъсвам, генерале - надигна се от мястото си Клер, - но аз също мисля да си лягам. -Таунсенд дори не погледна към нея. Няколко минути по-късно, докато старият военен се евакуираше от брега на Дюнкерк, той също се извини, стана и се прибра в каютата си.
Едва беше излязъл от душа, когато на вратата се почука. Кийт се усмихна, облече си хавлиения халат с емблема на кораба и бавно пресече стаята. Ако госпожа Шъруд му донесеше ръкописа си, щеше да има повод да се срещне с нея на следващата сутрин. Той отвори вратата.
„Добър вечер, госпожо Шъруд“ - понечи да каже Таунсенд, само за да открие, че пред него стои Кейт. Бе разтревожена. Тя припряно влезе и затвори вратата.
- Нали се уговорихме да не се срещаме, освен при извънредни обстоятелства? - попита Кийт.
- Обстоятелствата наистина са извънредни - отвърна тя, - но не можех да рискувам да ти го кажа на вечеря.
- Затова ли ме попита за статията, след като трябваше да говориш за новата пиеса на Бродуей?
- Да - потвърди Кейт. - Недей да забравяш, че разполагах само с два дни, за да я опозная. Тя току-що се обади в каютата ми, за да ме попита дали наистина вярвам, че си издател.
- И ти какво й отговори? - попита Кийт. В този момент на вратата отново се почука. Той вдигна показалец към устните си и посочи към душа. Изчака, докато Кейт дръпне завесата, после отвори и каза:
- Госпожо Шъруд. Много се радвам да ви видя.
- Благодаря, господин Таунсенд. Реших да се отбия и да ви оставя това. - Тя му подаде дебел ръкопис. - Просто в случай, че нямате какво друго да правите.
- Много мило от ваша страна - отвърна той и взе ръкописа от ръцете й. - Какво ще кажете да поговорим утре сутрин след закуска? Тогава ще мога да ви съобщя първите си впечатления.
- 0, наистина ли ще го направите, господин Таунсенд? Нямам търпение да науча какво мислите за романа ми. -Тя се поколеба. - Надявам се, че не съм ви обезпокоила.
- Да ме обезпокоите ли? - озадачи се Кийт.
- Стори ми се, че чувам гласове, и си помислих че не сте сам.
- Сигурно сте ме чули да си тананикам под душа - не особено убедително отвърна той.
- А, ясно - каза госпожа Шъруд. - Е, надявам се, че ще намерите време да прочетете няколко страници от „Любовницата на сенатора“.
- Непременно - обеща Кийт. - Лека нощ, госпожо Шъруд.
- О, наричайте ме Маргарет.
- Аз съм Кийт - усмихна се той.
- Зная. Току-що прочетох статията за вас и господин Армстронг. Изключително интересна е. Възможно ли е наистина да е толкова ужасен?
Кийт само повдигна рамене.
Когато тя си тръгна и той затвори вратата. Кейт излезе изпод душа, облечена във втория халат. Докато се приближаваше към него, коланът й се свлече на земята и халатът лекичко се разтвори.
- О, наричай ме Клер - каза тя и го прегърна през кръста. Кийт я притегли към себе си.
- Възможно ли е наистина да си толкова ужасен? - засмя се Кейт, докато той я отвеждаше към леглото.
- Да, такъв съм - отвърна Таунсенд.
- Кийт - прошепна тя, - не смяташ ли, че трябва да се заемеш с ръкописа?
След преместването на Шарън от спалнята в офиса му трябраха само няколко часа, за да осъзнае, че Сали не е преувеличавала за способностите й като секретарка. Ала беше прекалено горд, за да й се обади и да го признае.
В края на втората седмица по бюрото му се валяха купчини останали без отговор писма и още по-лошо, отговори, под които не можеше да се подпише. След толкова много години със Сали бе забравил, че рядко е прекарвал повече от няколко минути на ден в проверка на работата й преди просто да подпише всичко, което постави пред него. Всъщност единственият документ, под който се подписа тази седмица, беше договорът на Шарън, очевидно подготвен не от самата нея.
Във вторник на третата седмица Армстронг отиде в Камарата на общините, за да обядва с министъра на здравеопазването, и установи, че срещата всъщност е за следващия ден. Двайсет минути по-късно се върна в офиса си побеснял от ярост.
- Но аз ти казах, че днес имаш обяд с председателя на директорския борд на „НатУест“ - настоя Шарън. - Той току-що позвъни от „Савой“, за да пита къде си.