- Където ме прати - изръмжа Дик. - В Камарата на общините.
- Да не би да очакваш да върша всичко вместо теб?
- Сали успяваше - едва овладявайки гнева си, отвърна той.
- Ако още един път чуя името на тази жена, кълна се, че ще те напусна.
Без да отговори, Армстронг изхвърча от кабинета и нареди на Бенсън колкото може по-бързо да го откара до „Савой“. Когато пристигна в ресторанта, Марио му съобщи, че гостът му вече си бил тръгнал. А когато се върна в офиса, се оказа, че Шарън също си е тръгнала - боляла я глава.
Той седна на бюрото си и набра номера на Сали, но никой не му отговори. Продължи да я търси поне веднъж, дневно, ала попадаше само на телефонния й секретар. В края на следващата седмица нареди на Фред да й изплати последния чек.
- Но аз вече й пратих трудовата книжка, както ми нареди - напомни му главният счетоводител.
- Недей да спориш с мен, Фред - отвърна Армстронг. - Просто й плати.
На петата седмица в кабинета му ежедневно започнаха да се появяват временни секретарки, някои от които оставаха само за по няколко часа. Но по случайност тъкмо Шарън отвори плика от Сали, за да открие вътре скъсан на две чек и писмо, което гласеше: „Вече получих щедро възнаграждение за миналия месец“.
Когато на следващата сутрин се събуди, Кийт с изненада завари Кейт да чете ръкописа на госпожа Шъруд. Тя се наведе към него и го целуна, после му подаде първите седем глави. Таунсенд седна на леглото, премигна няколко пъти и прочете първото изречение: „Когато тя излезе от басейна, гащетата му започнаха да се издуват“. Той въпросително погледна Кейт.
- Продължавай. Нататък става още по-горещо.
Докато Кийт си взе душ, Кейт прехвърли четирийсетина страници.
- Не се мъчи повече - каза тя, докато се бършеше. -Ще ти разкажа как свършва.
Таунсенд пусна ръкописа на пода и попита:
- И как?
Кейт се приближи до леглото, отметна завивката и погледна голото му тяло.
- Ако се съди по реакцията ти, или още си падаш по мен, или бих казала, че си открил бестселър.
След час Кийт влезе в трапезарията и завари на масата само Кейт и госпожа Шъруд. Двете бяха потънали в разговор. Когато се приближи, те незабавно замълчаха.
- Едва ли сте... - започна Маргарет.
- Да? - невинно попита той.
Кейт трябваше да се извърне, за да не позволи на госпожа Шъруд да види изражението й.
- Едва ли сте успели да се задълбочите в романа ми.
- Да се задълбоча ли? - възкликна Таунсенд. - Прочетох го от кора до кора! И едно нещо е сигурно, госпожо Шъруд: не е възможно някой от „Шуман“ да е прочел ръкописа, защото иначе щяха да го лапнат като топъл хляб.
- 0, наистина ли смятате, че е чак толкова добър? -попита тя.
- Определено - потвърди Кийт. - Мога само да се надявам, че въпреки непростимия ни груб отказ ще позволите „Шуман“ да ви направи предложение.
- Разбира се - ентусиазирано отвърна госпожа Шъруд.
- Чудесно. Предполагам обаче, че тук не е мястото да обсъждаме условията.
- Естествено. Разбирам ви напълно, Кийт. Защо не отбиете в каютата ми? - Тя си погледна часовника. - Да речем към десет и половина, става ли?
Таунсенд кимна.
- Съгласен съм. - И се изправи, когато госпожа Шъруд сгъна салфетката си и стана от масата.
- Научи ли нещо ново? - попита Кийт веднага щом възрастната жена се отдалечи.
- Не много - отвърна Кейт, като отхапа от препечената си филийка. - Но тя едва ли вярва, че наистина си прочел целия ръкопис.
- Какво те кара да смяташ така?
- Защото преди малко ми каза, че снощи в каютата ти имало жена.
- Нима? - Таунсенд се замисли. - И какво друго ти каза?
- Подробно обсъди статията в „Оушън Таймс“ и ме попита дали...
- Добро утро, Таунсенд. Добро утро, уважаема госпожо- поздрави ги генералът и зае мястото си. Кейт широко му се усмихна и се изправи, като прошепна на Кийт:
- Успех!
- Радвам се, че имам възможност да поговоря насаме с вас, Таунсенд. Виждате ли; истината е, че вече съм написал първия том от мемоарите си и случайно го нося със себе си. Бих ли могъл да ви помоля да ги прочетете и да ми дадете професионалното си мнение?
Трябваха му още двайсет минути, за да се избави от книга, която не искаше да чете, а още по-малко да публикува. Генералът не му остави много време да се подготви за срещата с госпожа Шъруд. Кийт се прибра в каютата си и за последен път прегледа бележките на Кейт, после се запъти към апартамент „Трафалгар“. Почука на вратата няколко секунди след 10.30 и незабавно му отвориха.
- Обичам точните мъже - заяви госпожа Шъруд.