- Според домакина единствен арбитър бил капитанът.
- Тогава значи не можем да направим нищо, докато не стигнем до Ню Йорк.
Госпожа Шъруд закъсня за обяд и зае мястото до генерала. Тя търпеливо изслуша досадното обобщение на трета глава от мемоарите му и нито веднъж не повдигна въпроса за собствената си книга. След обяда изчезна в каютата си.
Когато слязоха в трапезарията за вечеря, Маргарет седеше на капитанската маса.
Кийт и Кейт прекараха безсънна нощ и подраниха за закуска с надеждата да научат решението й. Ала минутите течаха и след като госпожа Шъруд не се появи, стана ясно, че навярно закусва в апартамента си.
- Сигурно си събира багажа - предположи доктор Пърсивал.
Кейт не изглеждаше убедена.
Кийт се върна в каютата си, оправи си багажа и излезе при Кейт на палубата. Лайнерът се насочваше към Хъдсън.
- Имам предчувствието, че този път изгубихме - каза тя. Тъкмо минаваха покрай Статуята на свободата.
- Май си права. И нямаше толкова много да съжалявам, ако пак не ставаше дума за Армстронг:
- Толкова ли е важно да го победиш?
- Да. Разбери, че...
- Добро утро, господин Таунсенд - чу се женски глас зад тях и Кийт се обърна.
- Добро утро, госпожо Шъруд.
- След задълбочено обмисляне - каза тя - най-после взех решение.
Той затаи дъх.
- Ако приготвите и двата договора за подпис утре в десет сутринта, нека използвам вулгарния израз, ще сте си опекли работата.
Кийт се усмихна доволно.
- Но - продължи тя, - ако книгата ми не бъде публикувана до една година след подписването на договора, ще трябва да платите обезщетение от един милион долара. И ако не се появи в списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“, ще изгубите още един милион.
- Но...
- Нали казахте, че сте готов да се обзаложите, господин Таунсенд? Е, давам ви възможност да го направите.
- Но... - повтори Кийт.
- Очаквам ви в апартамента си утре в десет сутринта, господин Таунсенд. Адвокатът ми потвърди, че също ще присъства. Ако не дойдете, в единайсет ще подпиша договора с господин Армстронг. - Госпожа Шъруд замълча, погледна го право в очите: - Имам предчувствието, че той също ще прояви желание да публикува романа ми.
И без да каже нищо повече, се отдалечи към пътническата рампа. На кея я чакаха два черни ролс-ройса. От първия изскочи шофьор и й отвори задната врата. Вторият автомобил беше за багажа й.
- Как е успяла да разговаря с адвоката си? - попита Кийт. - Случаят едва ли може да се нарече „спешен“.
Точно преди да се качи в колата, госпожа Шъруд вдигна поглед нагоре и махна на някого. Двамата с Кейт се обърнаха към мостика.
Капитанът отдаваше чест.
26. ДЕЙЛИ МЕЙЛ
10 юни 1967
Край на шестдневната война: Насър се отказва
Армстронг отново провери разписанието на полетите до Ню Йорк. После потърси адреса на госпожа Шъруд в телефонния указател на Манхатън и дори позвъни в „Пиер“, за да се убеди, че е запазен президентският апартамент. Не можеше да си позволи да закъснее за тази среща или да се озове на грешен адрес.
Вече беше депозирал 20 милиона долара в „Манхатън Банк“, бе прегледал изявлението за пресата заедно със съветника си по въпросите на връзките с обществеността и беше предупредил Питър Уейкъм да подготви директорския борд за специално съобщение.
Предишната вечер Алекзандър Шъруд му се бе обадил да му каже, че е разговарял със снаха си преди тя да замине на ежегодното си околосветско пътешествие. Тя потвърдила уговорената сума от 20 милиона и с нетърпение очаквала Армстронг в единайсет часа в деня след завръщането си. Когато двамата с Шарън се качиха на самолета, Армстронг бе убеден, че след двайсет и четири часа ще е единствен собственик на национален вестник, чийто тираж остъпва само на „Дейли Ситизън“.
След като се настаниха в „Пиер“, Дик отиде до Шейсет и трета улица, за да се убеди, че знае точно къде живее госпожа Шъруд.
Докато вечеряха в хотела, двамата с Шарън почти не разговаряха. Армстронг вече започваше да се чуди защо изобщо я е взел със себе си. Тя си легна много преди Дик да се запъти към банята и незабавно заспа.
Дик отпусна глава на възглавницата и се опита да измисли какво би могло да се обърка до единайсет часа на следващия ден.
- Струва ми се, че тя през цялото време е знаела какво замисляме - каза Кейт, докато проследяваше с поглед отдалечаващия се ролс-ройс.
- Не е възможно - възрази Таунсенд. - Но даже да е знаела, все пак прие моите условия.
- Или условията, които е искала тя - тихо отвърна Кейт.