- Какво имаш предвид?
- Просто всичко стана прекалено лесно. Не забравяй, че тя не е Шъруд. Само е проявила здравия разум да се омъжи за човек от този прочут род.
- Прекалено си подозрителна - каза Таунсенд. - Тя не е и Ричард Армстронг.
- Ще се убедя едва когато видя подписа й под двата договора.
- Двата ли?
- Тя няма да се раздели със своя дял от „Глоуб“, докато не се увери, че ще публикуваш романа й.
- Мисля, че няма да има проблем да я убедя - рече Кийт. - Не трябва да забравяме, че е отчаяна - вече е получила петнайсет отказа преди да се натъкне на мен.
- Или преди да предвиди появата ти.
Таунсенд погледна към кея. Към трапа се приближаваше черна лимузина. От задната седалка слезе висок, едър мъж с рошава черна коса и вдигна очи към пътниците на палубата.
- Том Спенсър току-що пристигна - каза Кийт. - Престани да се тревожиш. Когато се върнеш в Сидни, аз ще съм собственик на трийсет и три цяло и три десети процента от „Глоуб“. И нямаше да успея без теб. Обади ми се веднага щом кацнеш на „Кингсфорд-Смит“. - Таунсенд целуна Кейт и я прегърна, после двамата се върнаха в каютите си.
Той взе куфарите си и слезе на кея. Адвокатът обикаляше около колата - навик от дните му като състезател по спортно ходене, както веднъж беше обяснил на Таунсенд.
- Имаме двайсет и четири часа - каза Таунсенд.
- Значи госпожа Шъруд се е съгласила с плана ти, така ли?
- Да, но иска два договора - отвърна Кийт, докато се настаняваше на задната седалка - и нито един от тях не е като онзи, който те помолих да подготвиш.
Том извади от куфарчето си бележник и го опря върху коленете си. Отдавна бе разбрал, че този клиент никога не хвърля думите си напразно. Докато Таунсенд му обясняваше условията на госпожа Шъруд, Спенсър усърдно си водеше бележки.
Във фоайето на „Карлайл“, ги очакваха двама колеги на Том.
- Защо първо не се настаниш? - предложи адвокатът.
- Аз ще обясня на колегите си онова, което ми разказа. Когато си готов, ела при нас в зала „Версай“ на третия етаж.
Таунсенд се регистрира, получи ключа от обичайната си стая и след като разопакова багажа си, отиде на третия етаж. В зала „Версай“ завари Том да крачи около дълга маса и да информира колегите си за новото положение. Кийт седна в отсрещния край, докато Спенсър продължи да обикаля наоколо. Спря едва когато се наложи да поиска още подробности за условията на госпожа Шъруд.
След няколко километра ходене, купчина сандвичи и безброй кафета общите очертания на двата договора бяха готови.
Когато няколко минути след шест в залата влезе камериерка и спусна завесите, Том за пръв път седна и бавно прочете проектодоговорите. Накрая се изправи и заяви:
- Засега толкова, Кийт. Най-добре да се върнем в офиса и да отпечатаме двата документа. Предлагам утре да се срещнем в осем сутринта, за да хвърлиш едно око на окончателния текст.
- Има ли нещо, за което трябва да помисля дотогава, Том? - попита Таунсенд.
- Да - отвърна Спенсър. - Абсолютно ли си убеден, че в договора за книгата трябва да запазим двете клаузи, за които ни предупреди Кейт?
- Абсолютно. След три дни с госпожа Шъруд мога да те уверя, че тя не разбира нищо от книгоиздаване.
- Кейт не смята така.
- Кейт е прекалено подозрителна - отвърна Таунсенд.
- Нищо не може да ми попречи да издам сто хиляди броя от проклетата й книга и да ги пратя на склад в Ню Джърси.
- Така е - каза Спенсър. - Но какво ще стане, когато романът не влезе в списъка на бестселърите?
- Прочети съответната клауза. Никъде не се споменава за срок. Безпокои ли те нещо друго?
- Да. За срещата в десет часа ще ти трябват два отделни парични ордера. Не искам да рискуваме с чекове - това само ще даде на госпожа Шъруд повод да не подпише окончателния договор. Бъди сигурен в едно: когато се появи в единайсет, Армстронг ще носи чек за двайсет милиона.
Таунсенд кимна.
- Преведох парите от Сидни в „Манхатън Банк“ още в деня, в който разговаряхме за първоначалния договор. Утре сутринта можем да вземем ордерите.
- Чудесно. В такъв случай за днес приключваме.
Когато се прибра в стаята си, Кийт уморено се стовари на леглото и веднага заспа. Събуди се в пет сутринта и с изненада откри, че е облечен. Първите му мисли бяха за Кейт и къде ли се намира в момента.
Съблече се и дълго стоя под топлия душ преди да си поръча ранна закуска. Или трябваше да е късна вечеря? Той проучи менюто и все пак се спря на закуска.
Докато чакаше закуската, включи новините по телевизията. Съобщиха за съкрушителната израелска победа в шестдневната война, макар че, изглежда, никой не знаеше къде е Насър. Излъчиха интервю с говорител на НАСА относно шансовете на Америка да прати човек на луната преди руснаците. Метеорологът обеща студен въздушен фронт в Ню Йорк. Докато се хранеше Кийт прочете „Ню Йорк Таймс“ и „Стар“ и се замисли какви промени би направил, ако е техен собственик. Опита се да забрави, че Федералната комисия по комуникациите постоянно го обсипва с въпроси относно разширяващата му се американска империя и му напомня за законите за смесената собственост, които се отнасяха за чуждестранните граждани.