- Този проблем има съвсем просто решение - няколко пъти му беше казвал Том.
- Никога - твърдо отвръщаше той. Но какво щеше да направи, ако не откриеше друг начин да купи „Ню Йорк Таймс“ и „Стар“? „Никога“ - отново си помисли Кийт, но вече не със същата убеденост.
През следващия час гледа същите новини и препрочете вестниците. До седем и половина знаеше какво се е случило по целия свят и дори в космоса. В осем без десет слезе с асансьора на първия етаж, където се срещна с двамата млади адвокати. Те като че ли носеха същите костюми, ризи и вратовръзки като предишната вечер, макар някак си да бяха успели да се избръснат. Таунсенд не попита къде е колегата им: знаеше, че Том обикаля из фоайето и ще дойде при тях веднага щом приключи тренировката си.
- Добро утро, Кийт - ръкува се с него Спенсър. - Запазил съм спокойна маса в ъгъла на кафенето.
След като седнаха, Том отвори куфарчето си, извади два документа и ги подаде на клиента си.
- Ако тя се съгласи да ги подпише - каза той, - трийсет и три цяло и три десети от акциите на „Глоуб“ ще станат твои - както и издателските права върху „Любовницата на сенатора“.
После адвокатът му обясни договорите клауза по клауза и Таунсенд започна да разбира защо тримата не са спали цяла нощ.
- А сега? - след като върна документите, попита той.
- Трябва да вземеш двата ордера от „Манхатън Банк“ и в десет без пет да си на входа на госпожа Шъруд, защото ако искаме договорите да са подписани преди да се появи Армстронг, ще се нуждаем от всяка минута от този един час.
Армстронг също започна да чете сутрешните вестници само минути след като ги оставиха пред вратата на хотелската му стая. Докато прелистваше страниците на „Ню Йорк Таймс“, той също си представяше промените, които щеше да внесе, ако успееше да сложи ръце върху американския ежедневник. Когато свърши с „Таймс“, се прехвърли на „Стар“, но той не задържа вниманието му за дълго. Дик остави вестниците, включи телевизора и запрехвърля каналите, за да убие времето. Стар черно-бял филм с Алан Лад надделя в конкуренцията с интервю с астронавт.
Когато се запъти към банята, Армстронг остави телевизора включен, без да му дойде наум, че може да събуди Шарън.
В седем вече беше облечен и ставаше все по-неспокоен. Превключи на „Добро утро, Америка“ и изслуша кмета, който обясняваше, че възнамерявал да се справи с профсъюза на пожарникарите и искането им за увеличение на заплатите.
- Разкарай ги тия гадни копелета! - извика той към екрана и изключи телевизора, след като метеорологът му съобщи, че го очаква поредният горещ безоблачен ден - в Малибу. Дик взе пудриерата на Шарън от тоалетката и попи челото си, после я прибра в джоба си. В седем и половина закусва в стаята, без да си направи труда да поръча нещо за нея. Когато в осем и половина слезе във фоайето, тя още спеше.
Ръсел Кричли го чакаше в ресторанта. Още преди да е седнал, Армстронг си поръча втора закуска. Адвокатът му извади от куфарчето си дълъг документ и започна да му го обяснява. Докато Кричли отпиваше от кафето си, Дик излапа омлет от три яйца и четири гофрети с гъст сироп.
- Не забелязвам никакви проблеми - каза адвокатът. -Това е почти същият договор, който подписа в Женева девер й - освен че тя, разбира се, не е намекнала за подкуп.
- Ако иска да спази завещанието на сър Джордж Шъруд, тя няма друг избор освен да приеме двайсет милиона долара.
- Точно така - потвърди Кричли. - Изглежда, когато са наследили акциите, тримата са подписали споразумение, че ако някога продадат дяловете си, цената ще се определи поне от двама от тях. Както знаеш, Алекзандър и Маргарет вече се съгласиха с двайсет милиона.
- Защо?
- В противен случай, според завещанието на сър Джордж, нямаше да получат нищо. Той очевидно не е искал тримата да се карат заради цената.
- И правилото за двете трети все още е валидно, така ли? - попита Армстронг, докато поливаше със сироп петата гофрета.
- Да, въпросната клауза е недвусмислена - потвърди адвокатът и прелисти страниците на трети документ. -Ето я тук. „Ако някой човек или компания бъде регистриран като собственик на шестдесет и шест цяло и шестдесет и шест стотни процента от издадените акции, този човек или компания има право да купи баланса от издадените акции при цена за акция, равна на средната цена за акция, изплатена от този човек или компания за съществуващите акции.“