- Какво означава това, по дяволите? - възкликна Дик.
- Както ти казах по телефона, ако вече притежаваш две трети от акциите, собственикът на останалия дял - в този случай сър Уолтър Шъруд - няма друг избор, освен да ти продаде акциите си на абсолютно същата цена.
- Значи мога да стана собственик на всички акции преди Таунсенд изобщо да е открил, че „Глоуб“ се продава.
Кричли се усмихна.
- Извънредно любезно от страна на Алекзандър Шъруд да привлече вниманието ти към този факт по време на срещата ви в Женева.
- Недей да забравяш, че това ми струва един милион франка - напомни му Армстронг.
- Според мен ще се окаже, че тези пари не са отишли напразно - отвърна адвокатът. — Стига да си в състояние да представиш ордер за двайсет милиона долара в полза на госпожа Шъруд...
- Уговорил съм се в десет часа да го взема от „Банк ъв Ню Амстердам“.
- В такъв случай, след като вече притежаваш дела на Алекзандър, ще имаш право да купиш акциите на сър Уолтър за абсолютно същата сума и той няма да може да възрази.
Кричли си погледна часовника и докато Армстронг мажеше със, сироп шеста гофрета, позволи на сервитьора да му налее втора чаша кафе.
Точно в 09.55 лимузината на Таунсенд спря пред красива каменна сграда на Шейсет и трета улица. Той слезе от колата и се запъти към входа, следван от тримата си адвокати. Портиерът очевидно ги очакваше, защото когато Кийт му съобщи името си, той само отвърна: „Мезонетът на последния етаж“ и посочи асансьора.
На последния етаж ги чакаше прислужница. Часовникът на стената удари десет и в същия момент се появи госпожа Шъруд. Носеше официална рокля и, изглежда, малко се изненада, като видя четиримата мъже. Таунсенд й представи адвокатите и тя ги покани да я последват в трапезарията.
Докато минаваха под великолепен полилей по дълъг коридор, обзаведен с мебели в стил Луи XIV и украсен с импресионистични картини, Таунсенд видя за какво са били използвани част от печалбите на „Глоуб“. В трапезарията ги посрещна изискан възрастен мъж с гъста сива коса.
Том веднага позна старшия партньор от „Бърлингъм, Хийли & Яблоун“ и за пръв път си помисли, че задачата му може да не се окаже чак толкова лесна. Двамата се ръкуваха, после Том представи Яблоун на клиента си и на своите двама колеги.
Когато всички седнаха и прислужницата им поднесе чай, Спенсър отвори куфарчето си и подаде двата договора на Яблоун. Тъй като знаеше, че не разполагат с много време, той колкото можеше по-бързо започна да обсъжда документите с адвоката на госпожа Шъруд. Възрастният мъж постоянно го прекъсваше с въпроси. Таунсенд реши, че Том трябва да е отговорил задоволително, защото когато стигнаха до последната страница, господин Яблоун се обърна към клиентката си.
- Не възразявам да подпишете тези два договора, госпожо Шъруд, стига паричният ордер да е редовен.
Кийт си погледна часовника. 10.43. Той се усмихна, когато Спенсър извади от куфарчето си двата ордера. Преди да успее да ги предаде, госпожа Шъруд се завъртя към адвоката си и попита:
- В договора за книгата отбелязано ли е, че ако не отпечатат сто хиляди броя от романа ми до една година след подписването, „Шуман“ ще трябва изплатят обезщетение от един милион долара?
- Да - потвърди Яблоун.
- И че ако книгата не попадне в списъка на бестселърите, ще ми платят още един милион?
Таунсенд се усмихна, защото знаеше, че в документа няма клауза за разпространение на книгата и че не е определен срок, в който романът трябва да попадне в списъка на бестселърите. Стига да издадеше 100 хиляди броя, което можеше да направи съвсем лесно, всичко щеше да му струва около 40 хиляди долара.
- Това е посочено във втория договор - потвърди адвокатът й.
Том се опита да скрие удивлението си. Как можеше човек с опита на Яблоун да не забележи два толкова очевидни пропуска? Таунсенд се оказваше прав - изглежда, щяха да успеят.
- И господин Таунсенд е в състояние да ни предаде ордери за пълните суми, така ли? - попита госпожа Шъруд. Спенсър ги подаде на Яблоун, който ги плъзна към клиентката си, без дори да ги погледне.
Кийт зачака госпожа Шъруд да се усмихне. Тя обаче се намръщи.
- Това не е сумата, за която се уговорихме - каза възрастната жена.
- Напротив - възрази Таунсенд, който бе получил ордерите от главния касиер на „Манхатън Банк“ и внимателно ги беше проверил.